Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Камъкът и коларите

Една нощ в планината забучал градоносен облак. Гръмотевици продънили небето, рукнал проливен дъжд, втурнали се бесни порои надолу, към реката. Тия порои рушали всичко пред себе си, изтръгвали дърветата с корените, дълбаели долищата, търкаляли едри камъни. От страхотно надвисналата над тесния планински път бяла гранитна скала се откъснал огромен камък и рухнал надолу в тъмнината. Тоя камък паднал насред пътя, забил се дълбоко в набъбналата земя и там останал.
На сутринта пекнало ясно лятно слънце. Заблещукали росни капки по обрулените от бурята листа, почнали да се изправят полегналите гъвкави треви. По пътя откъм пробуденото село се задала кола. Два бивола с криви черни рога теглели колата, а на лесата седял селянин и весело си свирукал. Той бил бакалин и отивал да купи сол и катран от града. Щом биволите стигнали завоя до големия камък – спрели: камъкът бил задръстил целия път. Вляво в дълбоката пропаст шумяла мътна река, вдясно се извисявали стръмни скали и колата нямало откъде да мине. Селянинът, като видял падналия камък, се почесал по тила, слязъл от колата, отишъл напред, ритнал камъка с крак, налегнал го с гръб, ала не могъл да го помръдне.
– Брей, че голяма канара е паднала тая нощ! Не мога да я помръдна. Ще почакам – дано дойде някой друг, по-силен от мен, че да я търкулне надолу.
И той седнал край пътя, извадил си ножчето, взел една клечка и почнал да си я дялка. Подир малко пристигнала втора кола, натоварена с рязани дървета. Водел я снажен турчин с червен пояс. Отдалеч той се провикнал:
– Хей, побратиме, защо си спрял колата насред пътя? Я отбий малко, че да мина, защото бързам.
– Бързаш ти – отговорил му бакалинът, – ала по-напред трябва да отместиш канарата, че тогава ще караш напред.
– Каква канара? – попитал турчинът.
– Ела сам пред биволите ми, да я видиш!
Турчинът минал напред, разгледал големия камък, съблякъл си антерията, налегнал камъка отсам, натиснал го оттатък, но и той не могъл да го мръдне.
– Няма какво – поклатил глава и той. – Ще почакаме да дойде по-силен човек от нас, че да ни разчисти пътя.
Седнал до бакалина и запалил цигара. Не се минало много време – ето че се задал един файтонджия. Той бил стар човек, прегърбен, с тънка шия и жилави ръце. Шибал пъргаво конете. Файтонджията, като разбрал защо са спрели двете коли напреде му, развикал се, слязъл бърже от капрата, почнал да подскача като петел край камъка, но и той не могъл да го поклати, затуй се укротил и седнал при другите да чака. Подир малко пристигнали две талиги, покрити с чергила и натоварени с грънци. Стопаните им бързали за близкия панаир и се разтревожили много, като видели, че няма откъде да минат. Единият бил много лют човек и за да накаже падналия камък, почнал да го бие с камшика си. Коларите му се смеели. Времето летяло. Наближило пладне. Цял керван се бил навървил от камъка на долу. Гъмжило от пътници шумели край канарата, един след друг си измервали силите и все не можели да поклатят гранитната канара. По едно време се задало едно старче. То носело кошница с череши върху една тояга на рамото си. Като стигнало до навалицата, старчето поздравило коларите и понечило да отмине.
– Добре си ти, нямаш кола, лесно мина отвъд и ще си продадеш черешките на пазара – викнал със завист подире му един от грънчарите.
– Минете и вие – обърнал се старецът.
– Как да минем?
– С ум.
– Тук ум не трябва, ами трябва сила – отвърнал грънчарят. – Изредихме се един след друг, но никой не можа да катурне камъка.
– Тогава защо не опитате всички заедно? Събрали сте се цяла дружина. Я се напънете малко! Ако чакате Крали Марка да излезе от гроба, че да отмести камъка, много ще има да чакате.
– Вярно е – викнал файтонджията, – хора, братя, дръжте да отместим всички задружно камъка!
Натрупали се коларите край тежката канара, плюли си на ръцете, подхванали я от дясната страна, засилили се и я търкулнали надолу. С трясък се повалила канарата в пропастта.
Пътят бил разчистен и коларите свободно потеглили.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания