Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Слепият змей

Живял някога един ковач. Той поминувал честито със своята добра стопанка и мъжката си рожба. Наковалнята му звънтяла от сутрин до вечер, а момчето се въртяло край него и учело занаята. Дори си измайсторило самљ една желязна ножка. Но скоро настанал край на ковашкото добруване. Стопанката се поболяла и умряла. Ковачът се оженил за друга и тя бързо му народила цял орляк момчета. Мащехата обичала своите деца и не давала прашинка да падне отгоре им, но завареничето гледала накриво и ката ден думала на мъжа си:
– Да го махнеш от къщи, додето е малко, защото, щом порасне – то ще се намести в работилницата и – нали го виждаш какво е сръчно – ще надмине братята си и ще им вземе хляба от ръцете. Всички в село ще се надварят при него да си поръчват мотики, сърпове и секири, а братята му ще гладуват.
– Къде да го дяна? – попитал ковачът.
– Отведи го вдън гората, където върлуват вълците, вържи го за някое дърво и го остави там.
– Дума да не става! Аз рожбата си не мога да затрия! – отсякъл ковачът.
Но ковашката жена не мирясала. Веднъж тайно от мъжа си повикала ковашкия помощник, почерпила го със скоросмъртница и му предала момчето да го отвлече в гората.
– Ще те наградя богато, ако го махнеш от главата ми! – рекла мащехата на помощника.
Оня завел момчето в най-тъмните дебри на гората, извадил едно въже от торбата си и почнал да го размотава. Момчето гледало, гледало и го попитало:
– Бате, какво ще правиш с туй въже?
Със сподавен глас ковашкият помощник му разказал всичко.
– Ако си добър човек и имаш милост в сърцето си – рекло ковашкото дете, – пощади живота ми! Не ме връзвай, а ме остави в гората. Аз ще се погрижа за себе си.
Ковашкият помощник се засрамил от детето и решил да послуша молбата му. Захвърлил въжето в един дол и оставил сиротинчето сред гората. То се озърнало плахо и тръгнало под дърветата. Цял ден се лутало из пущинаците, додето най-сетне намерило една козя пътека. Тръгнало по нея.
– Дето ме изведе тая пътека, там ще ида – рекло си.
Вървяло, що вървяло. Подир залез-слънце стигнало до чуден дворец. Влязло вътре. “Дано ме приберат хората, които живеят в тоя дворец”, помислило си то.
Но дворецът бил пуст, жива душа не се мяркала по двора. Момчето обходило навсякъде, всичките кътища разгледало, най-сетне в дъното на двора видяло стар сляп змей. Той седял на столче пред голям казан, а до казана обикаляло лениво куцо магаре. Приближило се момчето на пръсти и надникнало в казана. Нищо нямало в него. Но ето че след малко се чули звънци и в двореца нахълтало цяло стадо кози без козар. Слепият змей станал, взел едно ведро и се заловил да дои козите. Млякото от ведрото наливал в казана. Като издоил всичките кози, се навел над казана и захванал лакомо да пие. Малкото гостенче, което умирало от глад, гледало, гледало, па се навело и то над казана и хубаво се насмукало. Но не се обадило на слепия змей, защото се страхувало да не го изяде.
Минали пет-шест дни. Всяка вечер змеят си лягал леко гладен, защото детето пиело юнашки и млякото в казана намалявало.
“Чудна работа, помислил си слепият змей, защо млякото вече не ми стига, да не би някой скришом да го пие? Чакай да разбера тази работа”.
И на другия ден, като пиел мляко, той протегнал ръце и захванал да шари около казана. Додето момчето се досети да побегне, змеят го спипал.
Като го хванал, уплашеното момче ревнало и се замолило:
– Пусни ме, чичо змею! Моля ти се! Ако ми пощадиш живота, ще ти върша цялата работа в двореца.
– Добре – казал змеят, – тъкмо навреме се яви. Аз остарях и няма кой да ми дои козите. Отсега нататък ти ще ги доиш, а млякото ще изливаш в казана. Когато свършиш доенето, ще метеш двора на дома ми. Мляко яж, колкото щеш. Искам хубаво да се охраниш и да напълнееш, че тогава ще те ям. Откак съм ослепял – не съм хапвал човешко месце. На младини съм изял толкова хора, колкото песъчинки има край морето.
– А що щеш тук? – попитало го момчето.
– Аз съм последният змей. Потомък съм на ония великански чудовища, които са живели на земята преди милиони години. Много съм стар. Всичките ми зъби изпадаха.
Пуснал змеят момчето и то се запретнало да му шета. И нали било работливо и сръчно, господарят на пустия дворец скоро свикнал с него и веднъж му рекъл:
– Ти си добро момче. Досега метеше само двора на двореца ми. Сега вземи ключовете – да преметеш и стаите. Позволявам ти да отключиш всичките стаи, само двете най-крайни няма да буташ. Инак – мисли му!
Момчето взело ключовете, отключило всичките стаи, хубаво измело, додето стигнало до последните две. Спряло се пред вратите им и си рекло:
– Тук трябва да има нещо необикновено, щом като змеят ми забранява да ги отключвам. Я да видя какво има!
И отключило забранените стаи. В първата стая видяло една чешма, но тя била чудна чешма – наместо вода от чучура є течало чисто злато. Ратайчето протегнало ръце, потопило ги в коритото – и те пожълтели.
“Такава чешма, рекло си то, виждам за първи път в живота си!”
Сетне минало във втората стая. Там заварило хубав чер кон. В къта на стаята мъждукала светлинка в пръстена паничка. Щом отворило вратата, конят дигнал глава и продумал с човешки глас:
– Яхни ме бързо и бягай, защото тука няма живот за мен!
Но тогава проговорила конската опашка, която била вярна слугиня на змея:
– Ще бягате, но аз ще обадя на змея и той ще ви изяде.
– Отрежи ми опашката! – викнал конят.
Момчето отрязало с ножката си опашката на коня, но от опашката останал един косъм неотрязан. Яхнало коня. На излизане от стаята конят му поръчал:
– Вземи оная пръстена паничка, в която гори шикалка, вземи още гребена ми и карай през гората!
Момчето сторило тъй, както го накарал конят. Но щом излезли от двореца, неотрязаният косъм от конската опашка, като се разфучал, като запищял, цялата гора екнала. Змеят чул писъка. Мигом подскочил, метнал се на куцото си магаре и погнал бегълците. Магарето било куцо, а летяло като вятър. Запращели дърветата. Накрай гората, където почвало широкото поле, змеят наближил до черния кон. Момчето затреперило от страх.
– Хвърли гребена! – извикал конят.
Момчето хвърлило гребена зад гърба си и в същия миг пред змея и магарето изникнала цяла гора от гребени, наредени със зъбите нагоре. Додето магарето прегази тая зъбата гора, наранило и другия си крак, закуцукало с двата, но пак зафучало, запръхтяло и догонило черния кон. Тогава конят отново се обадил:
– Хвърли паничката с маслото!
Момчето хвърлило паничката и в същия миг зад гърба му се ширнало дълбоко маслено езеро. Магарето се бухнало слепешката в езерото и се удавило. Удавил се и слепият човекоядец.
Тогава момчето се върнало назад в змейовия дворец, настанило се, наредило си ковачница и се заловило да прави сърпове, мотики, секири, лемежи за рала. И тъй като златната му чешма никога не пресеквала, то всеки ден си миело ръцете със златна вода и затуй всички почнали да го наричат ковача със златните ръце.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания