Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Какви хора има по света

Живял някога старец на име дядо Петко. Той си имал бабичка – Станка, и дъщеря – Пена.
Ходел дядо Петко на работа по нивите, а жените шътали вкъщи.
Веднъж – като седели край огнището и си предели – момата попитала майка си:
– Мамо ма, като се оженя, дали ще си добия рожбица?
– То се знае, че ще си добиеш – отвърнала майката.
– Ами ако е момче, как ще го наречем?
– То се знае – Петко.
– Ами къде ще го сложим да спи?
– Къде – в люлката. Там, дето слагат рожбите си всички жени.
– Ох, мамо, ако се скъса люлката, моят Петко ще падне на земята и ще се утрепе.
– Като се утрепе, ще умре – рекла майката.
– Горкият Петко! Да умре тъй малък! Хайде, мамо, да си го оплачем!
– Хайде, дъще! – съгласила се майката.
И двете надули гайдите. Реват, та се късат. Оплакват неродения Петко. Плакали цял ден. Пресипнали от плач. Вечерта се върнал дядо Петко и щом отворил вратата, останал смаян!
– Станке, Пено, кого оплаквате?
Жените му разправили каква е работата. Дядо Петко се хванал за главата:
– Хубава работа! Ами че оплаква ли се нероден човек? Не вярвам някъде да има по-глупави жени от вас. Ще обиколя света да видя с очите си!...
И като си нарамил торбичката, дядо Петко излязъл от къщи. Тръгнал по широкия свят. Вървял, вървял, стигнал до една нива. Сред нивата – орех, а под него трима души събират обрулените орехи. Но как ги събират? Мъчат се да ги загребат с вили и да ги изсипят в чувалите.
– Добър ви ден, братя! – поздравил ги дядо Петко. – Що правите с вилите?
– Орехи събираме, не виждаш ли?
Дядо Петко си помислил: “Тия не са по-умни от моите жени”.
– Не може тъй, орехи с вили не се събират.
– Ами как?
– Вземете по една лопата и ги нахвърляйте в чувалите!
Както ги научил дядо Петко, тъй направили орешарите. Изгребали с лопати орехите, прибрали ги в чувалите. Старецът си тръгнал, но те го спрели:
– Чакай, дядо, да ти се отблагодарим, задето ни научи на ум и разум!
И му напълнили торбичката с орехи.
Продължил дядо Петко пътя си. Влязъл в едно село. Там имало стар зид, а отгоре на зида пораснала хубава зелена тревица. Под зида двама души пъшкали и се трепели – мъчели се да дигнат едно магаре върху зида.
– Хей, приятели, какво правите тук? – попитал ги учуден дядо Петко.
– Дигаме магарето.
– Защо го дигате?
– За да опасе тревата, дето е поникнала върху зида. Мъчим се, ама не можем, защото проклетото магаре е много тежко.
– Я ми донесете един сърп! – рекъл дядо Петко. – Аз ще ви покажа какво трябва да направите.
Донесли му сърп. Старецът протегнал ръце към зида, орязал тревата и я хвърлил на магарето.
Магарето се навело и почнало да хрупа.
– Я гледай, че то било много лесно! Да си жив, дядо! – рекли двамата селяни и дарили дяда Петка с бяла погача, току-що извадена от огнището.
Дядо Петко отминал по-нататък. Стигнал до един двор, пълен с развеселени хора. Цигулки свирят. Тъпани бият. Песни се пеят.
– Тука има сватба – рекъл си пътникът и спрял да погледа.
Видял невестата и младоженеца – стоят като вкопани пред къщната врата. Защо стоят? Защото невестата била по-висока от горния праг на вратата и не можела да влезе. Сватовете се чудели и маели как да я вкарат вътре. Един от тях – най-старият и най-хитър – предложил:
– Дайте да є отсечем краката, за да ги подкъсим, че са много дълги.
– Не бива да є сечете краката, защото те са толкова дълги, колкото трябва да бъдат, ами ще трябва главата є да отрежем, защото тя стърчи над горния праг. Пък и да ви кажа ли – без глава човек може, но без крака не може да мръдне – обадил се дълбокоумно друг от сватовете.
– Да донеса секира? – викнала една посръбнала жена.
– Не посягайте на жената, ами дайте да съборим горния праг на вратата – разбутал навалицата един зидар.
Тогава се намесил дядо Петко:
– Чакайте, хора селяни, не пипайте нито невестата, нито прага, ами я накарайте да се понаведе малко!
Невестата, щом чула тия думи, бързо се навела и влязла вкъщи. Сватбарите се почудили на ума на чужденеца, похвалили го, поканили го да влезе вътре, настанили го на трапезата и го гощавали три дни и три нощи с печени кокошки, вити баници и червено вино.
Като се наситил, дядо Петко напуснал сватбарската къща и продължил нататък. Влязъл в друго село. Там видял къща с висок чардак. На чардака стояло едно момченце по ризка, а долу майка му държала нови гащи и викала:
– Хайде, чедо, в гащите! Хайде в гащите!
А момчето се дърпало назад – не ще.
– Какво има? – попитал дядо Петко.
– Уших – почнала да разказва майката – нови гащи за момчето си и рекох да му ги премеря. Затуй му викам да скочи от чардака в гащите.
– Недей тъй, невесто! Ще утрепеш детето – поучил я дядо Петко, – ами го повикай да слезе долу по стълбата, сетне го накарай да спусне единия си крак в левия крачол на гащите, а другия – в десния. Тъй се обуват гащи!
Жената послушала съвета на стареца, нахлузила лесно гащите на момчето и за да се отплати, свалила сребърната гривна от ръката си и я подарила на дяда Петка.
Още по-нататък старецът стигнал до широко и равно място. Там десетина души зидари градели ново училище. Двамина от тях държали едно дърво за двата края и го дърпали, колкото им държат сили.
– Абе, вие, що правите? – попитал ги дядо Петко учуден.
– Теглим дървото.
– Защо?
– Удължаваме го, защото е късо.
Дядо Петко поклатил глава.
– Залудо си хабите силите. С теглене тая работа не става.
– Ами как?
– Вземете още едно дърво и ги наставете.
Зидарите наставили две дървета, свършили си работата и от благодарност подарили на дяда Петка една остра секира.
Вървял дядо Петко от село на село и се смеел: светът бил пълен с неуки хора. Нямало кой да им отвори очите.
Ето че го настигнала една жена. Тя шибала с вършина една крава. А на кравешката шия висяла цяла връв с жълтици.
– Коя си ти? – попитал дядо Петко.
– Не ме ли познаваш? Аз съм жената на селския чорбаджия.
– Ами къде караш кравата? За кого си я нагиздила?
– Карам я на кума. Тя е обречена на него. А жълтиците са за кумата. Ние сме богати хора. Имаме много крави и жълтици. Ако ти е на път, откарай кравата, защото аз си имам работа, в нашата къща са се навъдили много мухи и аз ги трепя с тояга. Живота ни отровиха тия мухи, пусти опустели!
– Добре – съгласил се дядо Петко, – ще я откарам, но ти ми кажи къде е селото на твоите кумове?
– Ей там! – поклатила глава чорбаджийката като кон на празни ясли.
– Ясно – рекъл дядо Петко, макар че нищо не разбрал, и подбрал кравата. Подкарал я към своето село, натоварен с много дарове за бабичката му Станка и дъщеря му Пена.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания