Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Страшни зверове

Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го попитал:
– Къде бягаш, приятелю?
– Бягам от хората.
– Защо бягаш?
– Защото не мога да трая повече – спряло се пред овена дългоухото. – До гуша ми дойде. Есен ли се зададе – хайде магарето ще прекарва кошове с ябълки от градината до вкъщи. Зима ли дойде – магарето да върви в гората за дърва. Пролет ли се запролети – пак магарето ще носи яйца в сандъци. А храна каква ми дават – знаеш ли? – магарешки бодили. Хвърлят ми ги и ми думат: “Яж, дано пукнеш!” Тези мъки не са за мен. Реших да побягна някъде, където магаретата живеят без труд, и там да прекарам старините си. А ти накъде си тръгнал?
– Ох, братко, братко, и мен същата треска ме тресе – отвърнал овенът. – Сватба ли се зададе: “Дръжте да заколим овена, че да нагостим сватовете”. Гътне ли се някой да умре: “Овена ще заколим, за да направим помен за покойния”. Пристигне ли отнякъде приятел – пак към мен поглеждат: “Хайде да му теглим ножа, че да посрещнем нашия приятел”. Търпях, търпях, най-сетне викнах: “Стига вече съм брал страхове!” – и се дигнах да бягам. Искаш ли да бягаме заедно?
– Защо не? Ще бягаме заедно и ще се браним един друг, ако някой ни нападне – с радост продумало магарето и потеглило подир овена.
Вървели, що вървели, срещнали в една долчинка лисицата.
– Къде тъй, приятели? – попитала ги тя.
– Бягаме.
– От кого бягате? – пак попитала хитрата любителка на кокошките.
Магарето и овенът є разказали.
– Ох – въздъхнала лисицата, – ами и аз тъкмо от туй бягам, я. Щом чуя някъде сватбарски тъпан, сърцето ми изтръпва, защото зная, че сватбарите мислят само за едно: как да ми смъкнат от гърба хубавата кожица, та да ушият кожух на невестата. Искате ли ме с вас?
– Искаме те, Кумице – отвърнали двамата бегълци и лисицата се навървила подире им.
Вървели, що вървели, навлезли дълбоко в гората. Там срещнали едно петле. Крачи самљ под дърветата и се озърта.
– Брей – зарадвало се петлето, – най-после жива душа в тая пуста гора. Къде сте тръгнали, приятели?
Магарето, овенът и лисицата му разказали откъде идат и защо бягат.
– А ти – попитали го те, – какво бродиш насам-натам в тая пуста гора!
– И аз като вас бягам – отговорило им петлето. – Бягам от къщи. И как да не бягам? Дете ли се роди: “Хванете петела да го заколим!” Имен ден ли се зададе: “Хайде да сварим петела в тенджерата”. Кумът ли пристигне, пак: “Петела дръжте!” Дали си отраснало, дали си пропяло, дали си зачервило гребена, никой не гледа – трябваш за трапезата. Вземете ме с вас! – помолило се то на тримата бегълци.
Станали четворица и потеглили нататък.
Вървели, вървели, стигнали до един кръстопът. На кръстопътя гледат вълча кожа.
Стъписали се и четворицата, но подир малко се престрашили, помирисали кожата, прескочили я и пак се върнали.
– Да я вземем! – рекъл овенът. – Тая кожа ни е късмет.
– Да я вземем, защо не, само че кой ще я носи?
– Аз ще я нося – обадило се магарето, – метнете я на гърба ми!
Метнали я на магарешкия гръб и продължили пътя си. Цял ден се лутали из гората. Надвечер стигнали до една пещера. Погледнали вътре – няма никой. Влезли. А в пещерата що да видят – в средата гори огън, над огъня върху железен триножник сложена голяма тенджера. В тенджерата къкри ядене. Насядали нашите пътници край огъня. Напекли се. Втренчили очи в тенджерата.
– Тука сме добре – рекли си те. – Като се върнат стопаните на пещерата, ако са добри хора, ще ни нагостят, ще преспим при тях и утре пак ще продължим пътя си.
Магарето натъпкало вълчата кожа със слама, изнесло я вън и я провесило под дървото пред входа на пещерата.
Но да видим сега кои са били стопаните на пещерата? Там живеели две семейства от вълци и мечки. Като наклали огън и сложили яденето да ври, те излезли малко на лов, додето гозбата им втаса. И не се минало ни много, ни малко – ето че се озовали пред дома си. Гостите, като видели що за домакини стоят напреде им – глътнали си езиците, вдървили се от страх.
– Добре дошли, скъпи гости! – изръмжали мечките и вълците.
– Добре заварили – отвърнали гостите с разтреперани гласове.
Най-старата мечка се разшетала – свалила тенджерата от огъня, сложила я на земята, донесла лъжица и поканила гостите:
– Вземайте лъжиците и почвайте да сърбате, не се срамувайте.
Гостите наобиколили тенджерата. Всички почнали да сърбат. Яли каквото яли, изпразнили я. Подир вечеря най-старата мечка се обадила:
– Вие, като идете откъм селата, трябва да знаете много хубави песни. Там стават чудни сватби и хора. Я хайде да ни попеете малко.
– Защо не – отвърнало магарето, – но според обичая най-напред трябва да попее старата домакиня.
– Да попея – отвърнала мечката, седнала на задните си крака, разперила нагоре предните си лапи и започнала с дебелия си глас:

Само месо вкъщи дошло –
негонено, неканено –
охранено,
само влязло в тенджерата!...

Бегълците, като чули тая песен, се спогледали и зъбите им затракали. Те разбрали за какво месо става дума в мечата песен. Поканили след това магарето и то да изкара една песен. Клетото магаре, никак не му било до песни, но нямало що да прави. Запяло и то:

Я излез на двор, да видиш
що виси пред пещерата!
А излез на двор, да видиш
що виси пред пещерата!

Като чули тия думи, мечките и вълците също се спогледали помежду си и накарали едно мече да излезе и да види какво има пред пещерата. Поръчали му – ако види нещо добро, да се върне и да им обади. Ако види нещо лошо, да бяга, да се не връща.
Мечето излязло боязливо и щом дигнало нагоре глава – облещило очи: под дървото пред пещерата виси обесен вълк. Изревало от ужас и търтило да бяга в тъмнината. Покачило се чак навръх планината. Вътре домакините почакали, почакали и проводили второ мече, но и то не се върнало. Почакали още малко домакините и бутнали едно вълче:
– Я излез ти да видиш що виси пред пещерата!
Вълчето също пропаднало. Така едно след друго излезли всичките мечета и вълчета и се загубили в тъмнината. Най-сетне старият вълк и старата мечка се дигнали да разберат къде се губят децата им. Гостите помислили, че вълкът и мечката искат да ги ядат. Скокнали и те. Овенът се затекъл да излезе вън и наместо да отвори вратата, затиснал я, без да ще, с рогата си. Мечката грозно заревала. Магарето почнало да си дере гърлото по магарешки, а петелът хвръкнал нагоре, кацнал на полицата и закукуригал с цяло гърло. Лисицата заскимтяла и се мушнала в една делва. Само опашката є останала навън.
Най-подир овенът извил глава назад, да види що става, и освободил вратата, която се отворила, и домакините изхвръкнали навън. Когато зърнали обесения вълк, те се уплашили толкова много, че побягнали през девет гори в десета. Там спрели и почнали да си приказват:
– Брей – рекла мечката, – много страшно беше! Още не мога да дойда на себе си. Видя ли, Кумчо Вълчо, онова с червения гребен, като се хвърли на полицата и изкрещя: “Дайте ми въже и двамата да ги обеся на гредите!”
– А в туй време, Бабо Мецо – добавил вълкът, – видя ли как малкото с дългата опашка тичаше из пещерата да търси въже. По едно време се навря в делвата, да види дали въжето не е скрито там.
– Слава Богу, че отървахме кожата, опасни зверове ни бяха дошли на гости! – въздъхнала мечката и старите зверове тръгнали към планината, да дирят челядта си в драките и хралупите.
А магарето, овенът и петелът разбрали, че в гората е по-страшно, отколкото в селото, и се прибрали пак при хората.
Лисицата пък останала в делвата.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания