Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

На лъжата краката са къси

Един старец на име Делю имал трима синове. Те били яки мъже, хубавичко си похапвали, но работа не пипали никаква. Излежавали се под дебелите сенки и очите им били все в самуните. Всяка сутрин, като тръгвал на нивата, дядо Делю им оставял по един самун и казвал:
– Яжте, момчета, додето съм жив!
Но когато старецът хвърлил топа, тримата братя объркали конците.
– Ами сега накъде? – рекъл най-големият.
– Хайде да идем на нивата! – промълвил най-малкият.
– Коя нива? – попитал средният.
– А че оная, дето я работеше баща ни.
– Какво ще правим там?
– Ще я изорем, ще посеем жито и ще чакаме да узрее.
– Сетне? – нетърпеливо го пресякъл най-големият.
– Ще пожънем нивата, ще вържем ръкойките на снопи, ще овършеем, ще откараме зърното на воденицата, ще го смелим на брашно, а от брашното ще омесим ей такива големи самуни.
– Ех, кутре недорасло – поклатил глава най-големият, – додето стигнем до самуните, ще изпукаме от глад.
– Ами как ще си изкарваме прехраната? – попитал най-малкият.
– С хитрина, момчето ми. Ние сме три умни глави, а светът е пълен с глупци. Тогова ще излъжем, оногова ще метнем, додето напълним коремите.
– А на другия ден?
– На другия ден ще намерим други глупци.
Напуснали Дядо-Делювите синове бащината си къща, зарязали хлебородната нива и потеглили на път. Цял ден вървели и замръкнали в едно село. Почукали на първата вратня. Излязъл стопанинът.
– Какво търсите? – попитал той.
– Ние сме хора пътници. Приемаш ли ни да пренощуваме в твоя дом? – рекъл най-големият.
– Влезте! – поканил ги стопанинът. – Домът ми е тесничък, но за вас ще намеря място, само че вечеря нямаме и не зная с какво да ви нагостя.
– Ние не сме от ония, дето много придирят – обадил се средният брат, – по едно печено яйце ни стига.
Домакинята изпекла на бърза ръка три яйца и търколила пред гостите една погача. Братята обелили яйцата, налапали ги на един залък, облизали се и захванали да се озъртат.
– Какво има? – попитал ги домакинът.
– Много ти са дребни яйцата! – рекъл най-големият.
– Дребни са, защото ги снасят кокошки, а не биволи. А вашите?
– Нашите са като дини. Петима души не могат да изядат едно яйце – излъгал средният.
– А кокошките колчави са? – слисала се домакинята.
– Като крави са.
– Свят широк – кокошки всякакви! – поклатил глава домакинът, като разбрал с какви хора има работа, и подканил жена си да постеле на гостите, защото са уморени от път.
– Че сме уморени, уморени сме – казал вторият брат, – но как ще заспим гладни? Да бяхте ни изпекли по една наденица.
– Ех, да имаше наденици, и ние щяхме да похапнем! – въздъхнала домакинята и се заловила да постила чергата.
– Чудно нещо, у нас селяните заплитат плетищата си с наденици наместо с пръти – пак излъгал средният.
– Аз, като станах отзарана – донадил най-малкият – и погледнах през прозореца, видях едно куче: яде и ръмжи – половината плет на градината беше излапало през нощта. Ако щеш, вярвай!
– Как да не вярвам – усмихнал се под мустак домакинът, – хайде сега лека ви нощ!
На заранта братята се дигнали рано и се измъкнали, без да се простят с домакина.
– Тука няма хляб за нас! – рекли те и ударили по нивите.
Вървели, що вървели, стигнали до един орач, който орял нивата си с два вола.
– Искате ли да му откраднем единия вол? – рекъл най-големият.
– Как? – попитал най-малкият.
– Много лесно. Аз ще се потуля в оная ливада и ще почна да викам: “Чудооо! Чудооо!” Орачът, като ме чуе, ще остави воловете си и ще дойде при мен да разбере какво е чудото, а в туй време вие разпрегнете по-хубавия вол и го отмъкнете в оня дълбок дол!
Подир малко гласът на най-големия брат се понесъл над ливадата:
– Чудооо! Чудооо!
Орачът спрял ралото, оставил воловете си и закрачил към ливадата.
– Абе, брате – попитал смаяният човек, – какво си се развикал и на що се чудиш?
– На теб! – отвърнал най-големият брат.
– Че кое ми е чудното?
– Дето ореш само с един вол!
– Как тъй с един? Аз си ора с два вола!
– Не са два, ами един. Откак съм захванал да викам, ти ореш само с един вол. Иди да видиш, ако не вярваш!
Додето най-големият брат и орачът се разправяли, другите двама отмъкнали единия вол.
Тръгнал орачът към нивата си, а най-големият брат се смъкнал в дълбокия дол. На едно потулно място лъжците заклали вола и го одрали. Най-големият поръчал на най-малкия:
– Ти ще изпечеш вола, а ние с батя ти ще идем да намерим хляб и вино. Като се върнем, ще си направим богато угощение.
И двамата се упътили към близкия град. Средният се отбил в една хлебарница, където вадели хляб за войниците.
– Аз съм – рекъл – новият доставчик на войниците. Старият доставчик ме прати да прибера хлябовете.
– Вземай ги! – отвърнал хлебарят. – Онзи чувал, пълният, е за войниците. Дигай го, защото ми пречи.
Лъжецът грабнал чувала и го отнесъл към дола. В туй време най-големият купил на пазара една стомна, която събира десет оки, напълнил я до половината с вода и се вмъкнал в първата механа.
– Имаш ли хубаво винце? – попитал той механджията.
– Виното ми е незнайно – отвърнал оня.
– Налей ми, като е тъй, пет оки.
Механджията отмерил пет оки и рекъл:
– Плащай!
– Сега не мога – заусуквал се най-големият брат, – но на връщане ще ти платя. Аз съм търговец. Нямаш ли ми доверие?
– Никакво доверие! – извикал механджията. – Щом нямаш пари, връщай виното!
– Да ти го върна – съгласил се лъжецът.
И отлял половината от разводненото вино.
Сетне отишъл в други механи. Повторил същата история. Наливал, отливал, додето водата в стомната се превърнала на искрящо вино и се върнал при братята си. Цяла неделя Дядо-Делювите синове прекарали в дола, додето най-сетне изяли вола.
– Сега пък ми се прияде кокошчица! – прозял се най-големият и пак се обърнал към най-малкия: – Ти – рекъл – наклади огъня, батьо ти ще иде за вино, а пък аз ще намина към пазара за кокошчици.
Най-малкият се заловил да събира сухи дърва, а двамата по-големи се упътили пак за града. Средният се отбил в една механа със стомната, а най-големият отишъл на пазара. Озърнал се и видял един селянин, който носел пет кокошки, вързани за краката.
– Тези кокошки са тъкмо за дядо владика! – рекъл най-големият. – Тръгвай подире ми!
– Къде? – попитал селянинът.
– В митрополията. Там дядо владика ще ти ги плати.
– Ти какъв си му на владиката? – попитал продавачът.
– Прислужник – отвърнал лъжецът.
Стигнали до митрополията. Пред вратата лъжецът рекъл на селянина:
– Почакай малко, додето кажа на дядо владика, че си донесъл кокошките.
И влязъл вътре. Почукал на владишката врата.
– Какво има? – показала се една брадата глава.
– Дядо владико, довел съм ти един голям грешник да се изповяда. Може ли да влезе?
– Може! – отвърнал владиката.
– Влизай вътре – рекъл, – владиката да ти брои парите, а кокошките дай на мен да ги заколя, защото на обед ще ни дойдат гости деветима попове.
Селянинът подал кокошките и тихо пристъпил към владишката стая. Почукал и влязъл.
Владиката го измерил строго с очи и попитал:
– Колко са?
– Пет – отвърнал селянинът.
– Само пет ли? Малко ми се виждат.
– Малко, дядо владико, но са големи и струват скъпичко.
– Не е хубаво да правиш големи грехове – почнал да нарежда владиката, но селянинът го пресякъл:
– За какви грехове ми опяваш, аз ти приказвам за кокошките.
Додето двамата се разберат – оня с кокошките бил офейкал.
В дълбокия дол лисугерите изяли кокошките, изпили виното, но им се видяло малко, затуй най-малкият въздъхнал:
– Ех, да можем тази вечер да се вмъкнем в някоя изба, където има пълни бъчви!
– Защо да не можем? – рекъл най-големият. – Щом се свечери, ще идем в най-голямата винарна. Ще кажем, че сме търговци на вино. Додето ние с батя ти залъгваме стопанина – ти ще се вмъкнеш в някоя празна каца и ще останеш там, додето притъмнее. Настане ли нощта, стопанинът ще иде да спи, а ти ще ни отключиш вратата от вътре и ние ще се намърдаме. Цяла нощ ще смучем!
Както го скроили – тъй направили. През нощта, когато всичко живо заспало, най-малкият, дето бил скрит в кацата, отключил вратата на винарната и по-големите се вмъкнали. Всеки надигнал по един медник. Пили, пили, додето се натряскали. Като се нагласили хубаво, най-малкият изломотил:
– Хайде сега да си попеем!
И почнали да реват, колкото им глас държи:

Ний сме смукачи,
най-главни смукачи сме в този град!
По-хитри няма
да намерите в целия свят!

Но винарят чул тупурдията, повикал съседите на помощ и заловил умните глави.
На другия ден тримата безделници били отведени с вързани ръце, където им е мястото.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания