Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Хитрата лисица

Петелът с червения гребен си ровел на торището и там си изкарвал прехраната. Веднъж, като чоплел, намерил една парица и тръгнал към пазара да си купи нещо за кълване. Срещнала го мечката:
– Къде, Петльо?
– На пазар съм тръгнал.
– Заведи и мене.
– Да те заведа, но трябва да ти кажа, че на пътя има дълбок трап – не можеш го прескочи, защото си много тежка.
– Ами, не мога. Какви големи трапове съм прескачала, кога ме подгонят ловците!
– Тръгвай тогава.
Упътили се двамата. Ето насреща им един вълк.
– Къде отивате? – попитал вълкът.
– На пазар – отговорил петелът.
– Вземете и мене – почнал да се моли вълкът.
– Да те вземем, Вълчо, но ей там на пътя има трап. Не можеш го прескочи.
– Ами, не мога, колко съм ги прескачал, когато ме подгонят овчарските кучета.
Взели и вълка. Продължили пътя си. Срещнала ги лисицата, наредила се и тя подире им.
Вървели, вървели, стигнали до трапа. Петелът разперил криле, полетял и прехвръкнал отвъд. Засилила се подире му мечката и – туп! – в трапа. Изправила се на задните си крака, почнала да дращи с предните, но къде ще се измъкне от дълбокия трап! Там си и останала. Втори се засилил да прескочи вълкът, но и той се строполил долу. Паднала и лисицата. Петлето отишло самичко на пазар, а другарите му останали в трапа. Минал ден, минали два, налегнал ги глад.
Най-напред се обадила лисицата:
– Гладни ли сте?
– Иска ли питане? – отговорила мечката.
– Тогава хайде да си баем: който е най-сладък, него ще изядем.
– Хайде – изръмжали вълкът и мечката. – Почни ти да баеш!
Лисицата клекнала, повдигнала нагоре предните си крака и почнала да бае:

Лиса опашатка –
никак не е сладка,
Кумчо Вълчо див –
много е горчив,
Меца медунка –
ех, че е сладунка!
Дръж, Кумчо, да я изядем!

Хвърлили се двамата върху мечката, започнали да я давят, додето є видели сметката. Свършили я за два-три дни. Полежали, полежали, пак огладнели. Но лисицата, нали е хитра, си била скрила едно от мечите черва под мишницата и като огладняла, извадила червото и започнала да го яде.
– Какво ядеш, Кумичке? – попитал вълкът.
– Пробих си кожата и си вадя черва.
– Дай и на мен от тях!
– Не ти давам, защото и ти си имаш. Пробий си кожата и си вади!
Вълкът захванал да си дере кожата с нокти, но спрял, защото го заболяло.
– Не мога – рекъл, – пробий я ти!
Лисицата почнала да го дере стръвно.
– Ох, боли! – развикал се вълкът.
– И мене ме болеше, но търпях.
Пробила лисицата кожата на вълка и той умрял. Изяла и него. Полежала, полежала и пак почнала да огладнява. Стои в трапа, гладува и гледа нагоре. По едно време видяла, че едно Косе лети над трапа.
– Косенце Босенце, помогни ми да изляза от трапа. Ако ми помогнеш, ще те заведа в една гора. Там има едно хубаво дърво. На него ще свиеш гнездо и ще си измътиш пиленца. Ти ще ходиш за мушички, а пък аз ще ти вардя пиленцата!
– Как да ти помогна? – попитало Косето.
– Хвърляй камъчета, додето се напълни трапът, и аз ще изскоча навън.
Косето почнало да кълве с човката си камъчета и да ги пуска в трапа. Хвърляло, хвърляло, хвърляло и най-сетне напълнило трапа с камъчета. Когато лисицата се измъкнала, завела Косето в гората и му показала дървото. Косето си свило гнездо, снесло си яйца, измътило си пиленца и запяло. Чурулика и весели рожбите си. Лисицата, като подушила пилетата, клекнала под дървото и се замолила:
– Косе, братче, я ми пусни едно пиле, че е дошла на гости майчицата ми – да я нагостя.
– Как тъй? – рекло Косето. – Не си давам рожбите!
– Тогава ще отсека дървото и като падне гнездото, ще ти изям всичките косенца! – заканила се лисицата и замахнала с опашката си, както дърварят замахва със секирата си.
Косето се уплашило и пуснало долу едно пиле.
На другия ден лисицата дошла пак, излъгала Косето, че е пристигнал кумът є на гости, и му взела още едно пиле. На третия му взела третото пиленце. В гнездото останало само едно. Косето викнало да плаче. Плаче, та се дере, цялата гора намокрило със сълзи. Дошъл един гарван и го попитал защо плаче. Косето му разправило какво се е случило.
– Не бой се – рекъл гарванът, – не си давай пилето, защото лисицата не може нищо лошо да ти стори. Тя замахва да отсече дървото с опашката си, а опашката є не е секира!
Отлетял гарванът, дошла пак лисицата.
– Косе Босе, дойде ми на гости вуйчо лъв, пусни последното пиленце да го нагостя.
– Няма да го пусна!
– Тогава ще отсека дървото!
– С какво?
– Ще видиш с какво!
И лисицата замахнала с опашката си.
– Това не е секира, а опашка! – изчуруликало Косенцето.
– Кой ти каза, че не е секира? – ядосала се Лиса.
– Гарванът.
– Ще го науча аз него – заканила се лисицата и отишла на един кръстопът.
Легнала, престорила се на мъртва. Дошъл гарванът да кълве леш. Приближил до лисицата, протегнал шия и клъвнал най-напред окото є. Лисицата примряла от болка, почнала да врещи, а гарванът отлетял.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания