Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Врабчето си иска зърното

Сивото врабче кацнало върху един плет и почнало да си ниже герданче от мънистени зрънца. Както нижело, изтървало едно зърно. Зърното паднало в тръните, търколило се някъде и се загубило.
– Хей, плет – изчуруликало врабчето, – дай ми мънистеното зърно или ще кажа на огъня да те изгори!
– Кажи му де! – отвърнал плетът.
– Огънчо – хвръкнало врабчето над огъня, – изгори плета!
– Не ща – отвърнал огънят. – Докато си имам сухи букови дървета, много ми е притрябвало да горя трънливия плет и да се бода на тръните му.
– Ще кажа на реката да те угаси!
– Кажи є де! – отвърнал огънят.
Врабчето литнало над реката и зачуруликало.
– Речице, моля ти се, угаси огъня!
– Ами – отговорила реката, – много ми е притрябвало да гася огън. Додето си имам тия гладки камъчета, които сега броя, що ми трябва да се паря с огън?
– Ще кажа на бивола да те изпие! – заканило се врабчето.
– Кажи му де!
– Биволчо, изпий реката! – кацнало врабчето върху единия рог на бивола.
– Как не – отвърнал биволът, – аз се напасох с такава росна трева, че ако сръбна и вода – ще ми се надуе коремът и ще се пукне.
– Тогава ще кажа на вълка да те изяде.
– Кажи му де! – рекъл биволът.
Врабчето отишло при вълка в гората.
– Вълчо – помолило го то, – ела да изядеш бивола.
– Какво приказваш – отговорил вълкът, – додето има такива крехки агънца, що ми трябва жилаво биволско месо!
– Ще кажа на овчаря да насъска кучетата и те ще ти разкъсат кожуха!
– Кажи му де! – обърнал се вълкът.
– Овчарко – викнало отдалече врабчето, – проводи кучетата да изядат вълка!
– Дордето имам в торбата си мек хляб, защо ми трябва да провождам кучетата да си трошат зъбите с кораво вълче месо – отговорил овчарят.
– Но аз ще кажа на мишките да ти изгризат торбата!
– Кажи им де!
– Мишки – надникнало врабчето в една миша дупка, – излезте да изгризете кожената торба на овчаря!
– Додето си имаме зърно в житницата, торба няма да гризем – отговорили мишките.
Тогава врабчето заплакало. Видяла го една котка и го попитала:
– Защо плачеш, врабченце? Я млъкни! Недей натъжава котешкото ми сърце.
– Ще млъкна, ако изядеш мишките.
Изведнъж котката се хвърлила върху мишките, мишките – върху торбата на овчаря, овчарят насъскал кучетата си подир вълка, вълкът подгонил бивола, биволът се навел да изпие реката, реката потекла към огъня, огънят запалил единия край на трънения плет, плетът се уплашил и за да не изгори, намерил мънистеното зърно и го дал на врабчето. Врабчето се зарадвало много, кацнало на едно клонче, весело зачуруликало и всички се укротили.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания