Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Трима ловци – три умни глави

Трима души, три умни глави решили да идат на лов. Нарамили по една бухалка наместо пушка, накитили си калпаците с пачи пера и тръгнали. Ха, бре, де, бре – прехвърлили Балкана и слезли в Софийското равно поле. В полето видели една върба, а под върбата – поп с калимавка, но без брада – връзва с конопено въже шията на една гъска.
– Добър ден, дядо попе! – провикнал се първият ловец. – Защо си натиснал тая гъска?
– Ще я беся – отвърнал попът.
– Че какво ти е направила? – обадил се вторият ловец.
– Направи ми голяма пакост – почнал да разказва попът. – Тая нощ легнах да спя на двора, за да ми е хладина, а тя дошла, видяла ми брадата, помислила, че е трева, и я опасла.
– Не я беси, ами я дай на нас, ние ще я удавим в Искъра – рекъл третият ловец.
– Вземете я – ритнал попът гъската. – Удавете я, махнете я от главата ми.
Тримата ловци грабнали гъската, ударили към Искъра, намерили по-дълбочко място и я натопили във водата. Държали я, що я държали, помислили, че се е удавила, и я пуснали. Гъската бързо изскокнала над водата, плеснала с криле и прехвръкнала на другия бряг.
– Бре – обадил се първият, – не можахме да я удавим, малък е Искърът. Друг път, кога опасе брадата на попа, ще я занесем да я удавим в Черно море. Там има дълбока вода.
Тръгнали нататък. Вървели, вървели, уморили се. Легнали край пътя да подремнат. Сложили бухалките си под главите, но преди да затворят очи, отгоре им налетели орляк мухи, почнали да се навират в носовете им и да ги хапят.
– Олеле! – викнал единият. – Ще ни изядат тия проклети мухи. Хайде да идем при оня поп с опасаната брада и да го попитаме как да изтребим мухите. Той ще ни каже – веднъж вече ни мина думата пред него.
Вдигнали се тримата и пак се върнали при попа.
– Дядо попе – рекли му ловците, – дай ни ум какво да правим с тия пусти мухи, дето хапят и не оставят човека да подремне.
– Бийте! – отговорил попът. – Където видите муха, удряйте.
– С какво да удряме? – попитали умните глави.
– С бухалките, аз ви позволявам.
Тъкмо в туй време върху главата на попа кацнала една муха. Първият ловец, без да се замисли, дигнал бухалката си и бухнал попа по главата.
– Какво направи, бре! Защо удари попа? – развикали се другите двама.
– Попът даде позволение – отвърнал първият ловец и се почесал по врата.
Нямало що, почакали попа, додето дойде на себе си, и пак тръгнали.
Поели към село Дървеница. Насред пътя видели една любеница.
– Що е това, бре? – навел се единият от тримата.
– Това е – отвърнал вторият – камилско яйце. Хайде да го измътим!
– Къде ще го мътим? – попитал третият.
– На припек.
Изнесли любеницата на Витоша и клекнали да я мътят. Редували се един след друг. По едно време първият, без да ще, бутнал любеницата и тя се търкулнала надолу в трънаците. Трите умни глави се развикали и търтили да я гонят. Ха, бре, де, бре – хлътнали в трънаците. Не щеш ли, от трънаците, дето била спряла любеницата, изскочил заек.
– От камилското яйце се излюпило едно камилче с дълги уши. Дръжте го! – викнал първият ловец.
– Стой! – рекли другите двама.
Но заекът побягнал и се скрил в гората.
Ловците се почесали по вратовете. Единият продумал:
– Чудно нещо! Кога се измъти туй камилче и кога му пораснаха толкова дълги уши. Трябва да го намерим.
– Как? – обадили се другите двама.
– Ще намерим секири и ще изсечем гората.
Речено – сторено. Намерили секири, запретнали се и почнали да секат гората. По едно време покрай тях минал пътник, яхнал кобила. Подире му припкало младо жребче. Пътникът спрял и попитал защо секат гората. Умниците му разказали каква е работата.
– Хубаво сте намислили – рекъл пътникът, като разбрал с какви хора има работа, – само че секирите ви не режат. Дайте ми ги. Ще ида у дома да ги наточа.
– А ние какво ще правим? – попитал първият ловец.
– Чакайте, докато ги донеса.
Ловците му дали секирите и седнали да чакат. Пътникът препуснал кобилата и вече не се върнал. Останало само жребчето му.
Единият от ловците се досетил.
– Този човек – рекъл – ни измами, но ние ще утрепем жребчето му!
– Как ще го утрепем?
– Ще натоварим на гърба му гащите и калпаците си и ще го подгоним. То ще се препъне, ще падне някъде по пътя и ще умре под товара.
Речено – сторено. Натоварили гащите и калпаците си, подгонили жребчето и то побягнало.
– Спукана му е работата! – засмели се трите умни глави.
И поели нататък гологлави и без гащи. Стигнали до малка речица. Видели на брега є върба – стара, наведена към водата.
– Защо ли се е навела тая върба към водата? – попитал първият.
– Жадна трябва да е – отговорил вторият.
– Хайде тогава да я напоим! – предложил третият.
– Как? – попитал първият.
– Един от нас ще се хване за клоните є, ще увисне надолу. Вторият ще се хване за краката на първия, третият – за краката на втория. Като натежим, тя ще се наведе още, клоните є ще опрат до водата и върбата ще се напие.
Речено – сторено. Наловили се тримата, увиснали надолу, но върбата не мръднала.
– Хайде сега да си плюем на ръцете и да налегнем още по-силно! – викнал първият ловец.
Пуснали се и тримата, да си плюят на ръцете, и паднали. Цамбурнали във водата като жаби. Излезли мокри вир-вода и тръгнали да се сушат. Покачили се на лъкатнишките скали. Под високите скали в ниското припаднала гъста бяла мъгла.
– Що е туй, бре? – попитал единият.
– Памук трябва да е – обадил се вторият.
– Я да се хвърлим на меко и да се отъркаляме! – рекъл третият.
– Защо да не се хвърлим? – казали другите двама.
И без да му мислят, тримата ловци се хванали за ръце, викнали “Ухаа!” – и се хвърлили от високите скали. Паднали долу и се утрепали.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания