Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Български народни приказки
Царят с магарешките уши
Еднооката
Хитрият кръчмар
Сърната и лозата
На лъжата краката са къси
Овчарят и неговата жена
Мара Пепеляшка
Кой каквото прави – на себе си го прави
Вълкът и неговите жертви
Който не работи, не трябва да яде
Мързеливият
Назаем брашно тъпкано се връща
Гладният вълк
Дъщерята на говедаря
Момчето, което искало всичко да знае
Трима ловци – три умни глави
Магарешки съвет
Гората и секирите
Бабата и мечката
Иванка и Марийка
Дядо Петко и баба Пена
Опитомените вълци
Двама братя юнаци
Човекът, змията и лисицата
Котаран
Златното момиче
Камъкът и коларите
Слепият змей
Старите хора
Хитър Петър и гостилничарят
Умният козел
Клан, клан, недоклан
Верен страж
Чорбаджията и жътварят
Двамата старци и месечината
Хитър Петър и змеят
Патаран и Цървулан
Какви хора има по света
Сиромашка правда
Юнакът със звезда на челото и неговият рогат кон
Момчето, кученцето, котенцето и жабчето
Орачът и мечката
Патила
Лъвът и лисицата
Слепият и куцият
Мъдри думи
Свършекът на света
Хитър-Петровата отплата
Торбата с жълтиците
Дядо и внуче
Врабчето и лисицата
Дарените години
Къщовник
Лисицата и воденичарят
Юначното петле
От небето падат камъчета
Кума Лиса и кучето
Правдолюбецът и кривдолюбецът
Двама съседи и сиромашията
Братче и сестриче
Неблагодарната мечка
Ракът и неговите синове
Чудната воденичка
Децата на войводата
Овцете и кучето
Лозарят и Косето
Безценното камъче
Колко са магаретата
Неволята
Тримата братя и златната ябълка
Яребицата и ленивият
Магьосникът и птиците
Дядо-Тодорановият син
Хитър Петър кмет
Вълкът си е вълк
Човекът и лъвът
Крали Марко
Сънят на врабчето
Сметка
Железният човек
Яйцата на владиката
Орачът и гъските
Врабчето си иска зърното
Педя човек
Момичето, което било направено от вар
Галената дъщеря
Хитрата лисица
Мечката и дърварят
Магаре и кон
Четирийсетте момчета и тяхната сестричка
Справедлива подялба
Вълкът и кучето
Торбата с лъжите
Хитрият петел
Приказка за бъчвата
Дар от сърце
Страшни зверове
Мелница за змии и гущери
Малкият орач
Старият елен и малкото еленче
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Български народни приказки
Автор:
Каралийчев, Ангел

Човекът и лъвът

Тръгнал лъвът гордо между зверовете горски.
– От мене по-голям юнак няма на земята! – провикнал се той.
– Не се хвали – обадила се една стара куца мечка, която била някога ударена с дърварска секира, – има и от тебе по-голям юнак.
Лъвът скокнал и се озъбил:
– Казвай кой!
– Човекът – отвърнала мечката.
– Къде е той? Искам да го срещна и да премеря сили с него – извикал лъвът.
– Иди в полето – там ще го намериш.
Лъвът излязъл от гората и тръгнал през нивите, през градините. В една ливада видял да пасе кон, спънат с железни вериги. Приближил се до него и се провикнал:
– Хей, ти, дето пасеш трева, що си?
– Не виждаш ли що съм – отговорил конят, – кон съм!
– Ами кой те върза с тая верига?
– Човекът! – отвърнал конят. – Той ми е господар!
– Къде е човекът?
– Преди малко влезе в гората за дърва.
Лъвът се обърнал и тръгнал към гората. В една нива съгледал два вола, впрегнати в рало – стоят сред нивата и почиват. “Тези трябва да са човеци”, помислил си господарят на гората и се обърнал към тях:
– Хей, вие, дето теглите ралото, какви сте?
– Волове сме.
– Ами какво правите сега?
– Почиваме. От заранта сме впрегнати.
– Кой ви впрегна в този дървен хомот?
– Човекът – отговорили воловете.
“Брей, помислил си лъвът, не е шега да имаш работа с човека!”, и продължил пътя си. Влязъл в гората. Вървял, вървял – стигнал една полянка. На полянката видял кола с дърва, а пред колата – два големи черни бивола.
– Какво сте вие? – попитал лъвът.
– Биволи сме.
– Кого чакате?
– Човека чакаме да дойде и да ни впрегне в колата, че да му откараме дървата.
– А той?
– Той ще седне на колата и додето ние теглим тежките дърва, ще свири със свирка.
– Къде е човекът? – попитал лъвът.
– Ей го хе, зад ония дървета – копае яма, за да падат в нея зверовете горски.
Лъвът се упътил към човека. Човекът в туй време тъкмо бил привършил ямата и я засипвал с шума. Силният звяр изръмжал зад него. Човекът трепнал, обърнал се и изтръпнал от страх: “Лъв? Ами сега?” Озърнал се наоколо за помощ – няма никого. Веднага му се мярнала в главата щастливата мисъл: “Със сила не мога надви това страшилище, но ще опитам с ум”.
– Защо си дошъл при мен? – попитал човекът.
– Дошъл съм да си премерим силите – отвърнал лъвът.
– Как ще ги мерим?
– Ще се преборим.
– Добре – казал човекът, – но преди да се преборим, хайде да се надскачаме – да видим кой ще скочи по-далеч.
– Съгласен съм – отвърнал лъвът, – почвай ти първи!
Човекът се отдалечил десетина разкрача, засилил се към ямата и скочил тъкмо пред нея. Отбелязал с камък мястото, дето скокнал, и се дръпнал настрана.
– Скачай сега ти! – обърнал се той към лъва.
Лъвът се отдалечил двайсетина разкрача, засилил се и нали е много по-пъргав от човека, надскочил го, но бухнал право в дълбоката яма.
Тогава човекът утрепал царя на зверовете със секирата си и от кожата му си направил дебели цървули.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания