Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Под нашето небе
Под нашето небе
Нивата
Сурковачи
Старата икона
Чест, правда и свобода!
България
Кокиче
Нощ
Копнежът на звездите
Димитровче
Коя е тя?
Керванът
Парясаната воденица
Де е бог?
Двайсетий век
Трансваал
Жабата
Две пролети
Ноемврийски нощи
Орловото крило
Витоша
Напред!
Ново!...
Шептежът на сухите листи
Есен
Младувах...
Там!
Заселената звезда*
Любов трябва
Поету
Героиня
Скромни идеали
Стогодишнина на Пушкина
Крум
Не съм се питал...
В преславските развалини
Пролет иде!
Да работим!
Рентгеновите лучи
Видях го пак...*
Песента на фъртуната
Пред орача
А то бе близко...
Беседа
Дъб
Защото си поет
В гробищата
Гостите
Бог да прости!
Височайшите
Шуми Марица
Философия на съзвучията
Избягах от света и от борбата...
Боянската черква
Здравствуй, свете!
Пролог за тържественото откриване на Народния театър на 3 януари 1907 г.
Из „Под нашето небе” (1900)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Под нашето небе
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.VI.1850, Сопот - 22.IX.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката 'Майска китка'). През 1870 г. в 'Периодическо списание на Браилското книжовно дружество' излиза и първото му публикувано стихотворение 'Борба'. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в 'Периодическо списание', списание 'Читалище', вестник 'Отечество', вестник 'Свобода' и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание 'Наука' - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла 'Епопея на забравените', стихотворенията 'Българският език', 'Към свободата', 'Не се гаси туй, що не гасне', 'Новото гробище над Сливница', повестите 'Немили-недраги', 'Чичовци', разказа 'Иде ли?' и др.

Стихосбирката 'Под нашето небе' (с подзаглавие на вътрешната корица: 'Нови стихотворения') излиза през 1900 г. като издание на редакцията на краткотрайното старозагорско списание 'Надежда'. В първото издание е бил включен цикълът 'Какво мълвеше Монблан', който и според самия автор е стоял чуждо в тази стихосбирка. По-късно 'Какво мълвеше Монблан' става част от стихосбирката 'Звукове'. Стихосбирката носи името на първото стихотворение от нея. Темите, третирани от поместените в нея произведения са взети из българския живот и българската природа.

Известна част от стихотворенията са публикувани в сп. 'Надежда', което и издава стихосбирката. По-голямата част от останалите творби не са публикувани в периодиката, което при Вазов означава, че той е създавал книгата си за кратко време.

'Под нашето небе' не намира голям отзвук в литературните среди след издаването си. Като евентуална причина може да се приеме фактът, че списание 'Мисъл' набира скорост и атаките срещу Вазов от страна на авторитетния кръг около списанието засилват. Проблематиката във възприемането на стихосбирката идва от това, че разглеждането на проблематиката й не е достатъчно аналитична и задълбочена. Повечето литератори, заели се с разглеждането й, виждат в нея единствено неспособността на поета да съзре действителните нови социални проблеми и обвиняват Вазов в консерватизъм.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания