Раздели: 1, 2, 3, 4
 

ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ

СПЕЦИФИКА НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ

    Словесното изкуство е средство за общуване, използвано в естетическата сфера. В нея се извличат и се оценяват вложените в художествения текст смисли.


    Литературното произведение е сътворена художествена реалност, чрез която авторът изразява идейно-естетическото и емоционалното си отношение към проблеми от живота на човека и човешките взаимоотношения. Пресъздадените образи и събития са фикционални, плод са на въображението на твореца. Те въздействат на чувствата и преживяванията на читателя, който при възприемането им изпитва естетическа наслада и се приобщава към изразените оценки.
   
 


    Общуването между автора на художествения текст и читателите се осъществява с посредничеството на художествената творба. Когато я създава, авторът влага в нея определени значения (смисли), които възприемащият тълкува в зависимост от личния си опит, от езиковата си култура. При четенето на литературното произведение се възстановява историческата и културната ситуация, в която то възниква, и се участва активно в изграждането на емоционално-въздействения му свят. В процеса на възприемане на художествения текст читателят подлага на преоценка собствената си ценностна система, търси отговор на възникнали при общуване с творбата въпроси, изгражда свой модел на обществено поведение.
     Много и разнообразни са читателските възприятия, в рамките на които се осъществяват възможностите на литературната творба за въздействие. Това е основната причина художествената комуникация да се отличава съществено от естественото (нехудожественото) речево общуване. За разлика от естественото общуване, при което конкретният смисъл и послание са ясно определени от комуникативната ситуация, а двусмислиците (независимо от многозначността на използваните езикови средства) обикновено се схващат като стилно-езикова грешка, в художествената комуникация смисълът и посланието на един и същ комуникативен акт (например диалог между герои) може да се интерпретира по различен начин от различните читатели. Тези варианти на интерпретация са близки по смисъл и по въздействие. Те са конкретни реализации на непроменящото се единно цяло – текстът на художествената творба.
     В художествения текст за осъществяване на творческия замисъл се използва богатството на общонародния език. В зависимост от естетическата задача, от жанра и/или от индивидуалните предпочитания на автора в литературната творба се наподобяват езикови особености на текстове, предназначени за различни социокултурни сфери (например при характеристика на герои, при представяне на професионалната и/или социалната среда, в която общуват и т.н.). Авторите често използват: тропи, синтактични фигури, алитерация, асонанс, както и думи в необичаен контекст, което поражда ексресивност и емоционалност, образност и метафоричност на изказа.
    Сравнете:
    Единственият естествен спътник на Земята и най-близкото до нея небесно тяло е Луната (науч.);
    Виж каква луна е изгряла тая нощ (разг.);
    Луната висне като плод, / забравен в есенни градини (Н. Лилиев)(поет.);
    Луната бяла / върху дървото спи (Пол Верлен)(поет.).
     В художествените текстове употребата на езиковите средства е следствие от художествено-естетическата обработка (стилизация) на езика. Чрез нея се проявяват особеностите на индивидуалния авторов стил.

ФУНКЦИИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ

    Художественият текст притежава естетическа същност и художествена специфика. Той е средство, чрез което авторът оказва въздействие върху мислите, чувствата и въображението на читателя. Главно предназначение на всяка литературна творба е чрез естетическото отношение на твореца към обществени и индивидуални хуманитарни проблеми да влияе върху душевността и светоусещането на хората; да формира у тях представата за прекрасно и грозно, за добро и зло; да подтиква към оценка на одобрение или на отрицание (неодобрение). В това се изразява естетическата функция, която се реализира при общуването на читателя с художествения текст.
     В художествения текст естетическата функция е основна. В зависимост от стила, от жанра, от литературното направление и пр. се проявяват разновидности на тази функция, отнасящи се до:
    • познавателния аспект на художествената творба – например литературното творчество на Балзак представя въздействаща картина на френското общество през първата половина на XIX век; повестта „Гераците” на Елин Пелин образно пресъздава процесите на разпадане на патриархалния бит в края на XIX и началото на XX век и т.н.;
    • естетическата наслада от общуването с текста – извор на такава наслада е човешката красота в нейните многобройни превъплъщения: физическа, духовна; красотата в човешките взаимоотношения, в природата и пр.
     Чрез естетическата функция на художествения текст се реализира комуникативната функция при художественото общуване.


   
 
Упражнение №1
Упражнение №2
Упражнение №3
Упражнение №4
Упражнение №5
Упражнение №6
Упражнение №7
Упражнение №8
Упражнение №9
Упражнение №10

ТЕСТ

Урочни статии към раздел 3
3.1. Художествен текст. Същност и функции

3.2. Жанрови разновидности на художествения текст

3.3. Публично изказване по литературен проблем

3.4. Литературнокритическа статия

3.5. Обобщителни упражнения


 
  Как да работим с електронния курс?