2.2.–3. Механични вълни – видове и свойства
2.2.–3.8. Интерференция на вълни
 
Ако закрепим две остриета на еластична метална пластинка и разтрептим пластинката така, че остриетата да създават вълни във вана с вода, можем да наблюдаваме интересна картина – по водната повърхност се наблюдават трептения, чиято амплитуда е различна на различните места, но остава постоянна с времето (фиг. 9). На определени места амплитудата на трептенията практически е нула (тъмните участъци на фиг. 9), т.е. частите на средата там не трептят, а на други места амплитудата на резултантната вълна е по-голяма от амплитудата на отделните вълни (светли участъци). Тази картина илюстрира явлението интерференция.Интернет адрес

Интерференцията е явление, при което в резултат на едновременното разпространение на вълни в една и съща среда се получава вълна с постоянно във времето увеличаване на амплитудата в определени места и намаляване в други места.

Местата, където амплитудата на вълната е най-голяма, се наричат интерференчни максимуми, а където амплитудата е най-малка (в частен случай – нула) – интерференчни минимуми.

Явлението интерференция на вълни се обяснява с принципа на суперпозицията. В интерференчните минимуми вълните не изчезват, те просто взаимно се „гасят“, т.е. в тези места трептенията са с противоположни посоки. Вълните обаче продължават да се разпространяват, което се потвърждава от съществуването на интерференчните максимуми
Фиг. 9
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание