6. География на регионите в България
6.1. Югозападан регион
 
Югозападният регион изпълнява централни административноуправленски и разпределителни функции в страната. Независимо че той заема периферните югозападни части на България, неговото местоположение на Балканския полуостров е изключително важно, стратегическо, което благоприятства трансграничното сътрудничество. Няма друг регион в страната, който да граничи с 3 съседни държави. Особеното място и функции на региона се определят от разположението на столичния град в него. По територия, брой население, степен на урбанизираност и индустриализация Югозападният регион заема първо място в страната. В неговия обхват са включени 5 административни области – гр. София, Софийска, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска.

Географско положение и граници.

Югозападният регион има стратегическо транспортногеографско положение (фиг. 1). Той се пресича от международните транспортни коридори от Западна Европа през Белград–София–Пловдив за Истанбул; от Видин и Лом през Петрохан–София–Благоевград за Солун и Атина; от Адриатическото крайбрежие през Скопие–Кюстендил–Сапарева Баня–Костенец за Бургас (коридора Запад– Изток).  Границите на региона до голяма степен определят интензивността на икономическите, транспортните и културните отношения със съседните територии. Южната и западната граница съвпадат с държавните граници на страната с Гърция, Македония и Сърбия.
Северната граница на региона минава по билото на Западна Стара планина, която се пресича от важни шосейни (Петрохански проход, по Искърското дефиле) и жп магистрали (Искърско дефиле). На североизток от нея преминава шосейната автомагистрала от София през прохода Витиня за В. Търново.
Източната граница отделя Югозападния от Западния ТракийскоРодопски регион. Тя преминава източно от Копривщица, Ихтиманска Средна гора, Рила и долината на р. Места. Пресича се от автомагистрала „Тракия“ и шосейните и жп линии за Бургас и Пловдив.
нагоре

Природна среда и природни ресурси.

Разнообразието на релефа в региона предопределя разпределението на населението, характера на селищната и на транспортната мрежа, както и стопанската специализация.
Ледниковият релеф в Рила и Пирин, горското богатство, живописните долини на реките Ерма, Рилска, Канина, Искър, земните пирамиди край с. Стоб, с. Кътина, Мелник са привлекателни туристически обекти.
От запасите на установените полезни изкопаеми с промишлено значение са кафявите въглища (Перник, Бобовдол, Симитли, с. Балдево и с. Огняново) – 80 % от общите за страната. Лигнитни въглища – 25 % от запасите на страната, се добиват в Софийско. Малки са находищата на антрацит в Свогенско. От рудните изкопаеми с икономическо значение са железните руди при Кремиковци (95 % от запасите на страната), медните – Етрополско; оловноцинковите – Осоговска планина. Запасите на нерудни изкопаеми – варовици (Земен, Сливница, с. Искрец), доломити и мергели (Батановци и Сливница), мрамори (с. Илинденци, Г. Делчев), огнеупорни глини (Елин Пелин, Радомирско, Кюстендилско), сиенит (Витоша) и инертни материали са значителни.
Климатичните условия и ресурси се отличават с голямо разнообразие. От север на юг се редуват територии с планински, умереноконтинентален, преходен и континентално-средиземноморски климат. Климатът влияе върху земеделието (главно растениевъдството), отдиха и туризма и развитието на транспортната мрежа.
нагоре
Водните ресурси на региона са значителни. Водите се използват комплексно за водоснабдяване, напояване и енергодобив. Голямо е богатството на минерални води – Софийската котловина (Овча купел, Горна баня, Панчарево), по долината на р. Струма – Симитли и Сандански, в местността Рупите и Марикостиново, Петричко, на р. Канина (с. Огняново), Кюстендилско, Костенец, Долна баня, Сапарева баня и др. Планинските езера в Рила и Пирин привличат много туристи.
Почвите са разнообразни. Най-широко разпространение имат смолниците (Софийско, Пернишко), подходящи за развитие на зърнопроизводството. По долините на реките са алувиално-ливадните почви, върху които се отглеждат зеленчуци, лозя и технически култури.
Горското богатство е значително – 1/3 от иглолистните гори, 10 % от широколистните гори и 1/2 от високопланинските пасища на страната.

нагоре

Население и селищна мрежа.

Населението в Югозападния регион намалява. Само за периода 1995–2004 г. намалението е с над 20 хил. души. Средната гъстота е 104,1 д/кm2, но със значителни отклонения по области и общини. Основната част от населението е разположена във височинния пояс между 500 и 700 m. Етническият състав е еднороден – 93 % са българи. Съотношението между градското и селското население е 81,4 : 18,6 (2004 г.).
Сравнете дела на градското и на селското население със средните показатели за страната. С кои фактори се обясняват различията, които установихте? Отговор:

Делът на градското население е много по-висок (81,4 %) от този този на страната (70 %). Причината е, че в региона е столицата на България.


Заетостта на работната сила се характеризира със следните особености: увеличаване на дела на заетите в частния сектор и намаляване на дела на заетите в държавния сектор; високо образователно равнище и професионална квалификация; голям дял на заетите в администрацията и управлението и др.
Селищна мрежа (фиг. 2). В северната част на региона селищата са разположени главно в Софийската котловина и по главните транспортни артерии, а в южната част – по долините на реките Струма и Места. Броят на градовете в сравнение с другите региони е най-голям.
нагоре

Структура на стопанството

Първичен сектор. С дела на формираната продукция и заетите първичният сектор има второстепенно значение в регионалната икономика. Причината за това е и малкият дял на обработваемата земя – 10,1 % от общата за страната. Растениевъдството се специализира в отглеждане на технически култури, зеленчуци, лозa, овощия и фуражи. Главни центрове са: на тютюнопроизводство – общините на Г. Делчев, Сатовча, Гърмен; на ранно и средноранно зеленчукопроизводство – на Петрич, Сандански, Г Делчев; лозарство – на Сандански, Петрич; овощарство – Кюстендилско. През 2004 г. регионът осигурява 22 % от ориенталския тютюн, 17 % от зеленчуците, 18,0 % от плодовете, 37,6 % от картофите на страната. Животновъдството през последните години се развива главно в частния сектор. То е типично за планинските и полупланинските райони и в по-малка степен – край големите градове. Специализиращи подотрасли са говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство за северната част на региона и овцевъдство и козевъдство – за южната част. Животновъдството е с месно-млечна ориентация.
Горското стопанство е типичен отрасъл за региона. В държавните лесничейства на Брезник, Годеч, Етрополе, Белица, Якоруда, Банско и др. се добиват над 25 % от дървесината в страната, като в северната част на региона – основно широколистна, а в централната и южната част – иглолистна дървесина.
Добивните отрасли са развити в Бобовдол, Перник, Брежани, с. Балдево – кафяви въглища; Статянци, Балша, Бели брег – лигнит; Свогенско – антрацит; в Етрополско – медни руди; Осоговска планина – оловноцинкови руди, и др.
Вторичният сектор определя икономическия профил и специализацията на региона.
нагоре
Специализиращи отрасли (отраслите с национално значение) в региона са черната металургия (Кремиковци, Перник, Ихтиман), енергетиката (София, Бобовдол, Перник), машиностроенето и електронната промишленост (София, Ботевград, Правец, Благоевград).
Много бързо се развиха отраслите от третичния сектор. Транспортната мрежа е по-добре развита в северната част на региона. Главните жп линии са електрифицирани и удвоени, а автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“ са с големи пропускателни възможности. Автобусният транспорт в големите градове силно замърсява околната среда. В експлоатация е първата част от софийското метро.
Отдих и туризъм. В региона има благоприятни природни условия и добре изградена материална база за развитието на различни видове туризъм – планински, балнеолечебен, познавателен. Известни планински туристически комплекси са: в Рила – Боровец, Семково; във Витоша – Алеко; в Пирин – Банско, и др. С голяма известност са балнеоложките центрове Сандански, Костенец, Банкя, Кюстендил, с. Огняново (Гоцеделчевско) и др. Привлекателни със своите забележителности са Рилският манастир, Копривщица, Мелник, с. Ковачевица, които се посещават от много туристи.
Образованието, здравеопазването, културата и търговията са съсредоточени в големите градове и областните центрове на региона, като София изпълнява координиращи и разпределителни функции.
нагоре

Административно-териториално устройство и градове

Към Югозападния регион се отнасят 75 общини, от които 24 района (общини) са в област гр. София.
София е столица на България от 1879 г.
При обявяването на гр. София за столица населението е по-малко от 20 хил. д., а през 2004 г. – 1139 хил. д.
В структурата на градското стопанство доминират обработващите и обслужващите отрасли – черна и цветна металургия и машиностроене, електротехническа и електронна промишленост, химическа, лека и хранителна промишленост, образование, здравеопазване, наука, транспорт, търговия.
Софияе административният, политическият, финансовият и културният център на страната. В централната част на града са сградите на Народното събрание, на президента, на Министерския съвет, на Конституционния съд, Българската народна банка, Българската търговско-промишлена палата. Повечето от образователните и научните институти са с национално значение – Софийският университет „Св. Кл. Охридски“, Българската академия на науките, Художествената академия, Университетът за национално и световно стопанство, Техническият университет, Държавната музикална академия, Медицинската академия и др.
Съсредоточаването на повече от 15 % от населението на страната в столичния град поражда сериозни проблеми в организацията и управлението на цялостния живот.
В област гр. София са градовете Нови Искър (13,7 жил. ж.), Банкя (9,1 хил.ж.) и Бухово (2,9хил.ж.).
Софийска област обединява 22 общини с административен център също гр. София. По-големи градове. Самоков (26,6 хил. ж.) – старо селище, известно в миналото с примитивен добив на желязо, откъдето произлиза и днешното му име. Стопанската му специализация е в областта на промишлеността (текстилна, химическа, машиностроене); аграрно стопанство (животновъдство, картофопроизводство) и и туризма – изходен пункт за планинските курорти Боровец и Мальовица. Ботевград (20,7 хил. ж.) Отстои на 60 km североизточно от София. Развити са машиностроенето, електронната, химическата, хранителната промишленост и животновъдство. Източно от Ботевград са Правец (4,7 хил. ж.) и Етрополе (11,0 хил. ж.) – центрове на електронна промишленост, рудодобив, дърводобив и животновъдство. На изток от София са градовете Златица, Пирдоп и Копривщица.
Град Перник (81,6 хил. ж.) е административен център на едноименната област. Разположен е в котловинно разширение, на двата бряга на р. Струма. Остои на 25 km от София. Типичен индустриален център, с развита черна металургия и машиностроене, въгледобив, електропроизводство и стъкларска промишленост. Други градове в областта са Радомир (14,5 хил. ж.), Брезник (4,0 хил. ж.), Батановци, Земен и Трън. В тях са изградени предприятия на машиностроенето, за цимент и строителни материали. Развиват се под икономическото влияние на Перник и София.
Областният център Благоевград(71 хил. ж.) е разположен по долината на р. Бистрица, на 100 km южно от София. Стопанският му профил се определя от отраслите машиностроене, дървообработване, лека и хранителна промишленост. Благоевград е академичен център с два университета. Петрич (30,0 хил. ж.) и Сандански(26,8 хил. ж.) се развиха сравнително бързо благодарение на промишлеността, аграрното стопанство, балнеолечението и туризма. Югоизточно от Сандански е разположен гр. Мелник, известен със своето минало, архитектура и природни забележителности. В басейна на р. Места са градовете Якоруда, Белица, Разлог, Банско, а по на юг – Гоце Делчев и Хаджидимово. Стопанската им специализация е индустриално-аграрна и курортно-туристическа.
Кюстендил (47,6 хил. ж.) е областен център, разположен в подножието на Осоговската планина. В градското стопанство се развиват машиностроене, лека и хранителна промишленост, овощарство и лозарство. Градът е известен балнеоложки център. Дупница (37 хил. ж.) е старо селище, възникнало на кръстопът. Стопанското му развитие се основава на предприятия и фирми на фармацевтиката, машиностроенето и леката промишленост. Изходен пункт е за туризъм в Рила.
нагоре

Развитие и регионална политика.

Развитието на Югозападния регион през следващите години ще се определя от своевременното ограничаване и задържане на неблагоприятните демографски процеси. Предстои прокарване на нови шосейни и жп връзки с Македония и с Гърция. Те ще активизират приграничното сътрудничество. (таблица 1).
Таблица 1. Динамика на възрастовата структура на населението в Югозападния регион (в %)
Региони
1990
2004
подтрудо-способно трудоспо-собно надтрудо-способно подтрудо- способно трудо-способно надтрудо-способно
Югозападен регион
20,9
56,8
22,3
15,8
61,2
23,0
За страната
21,8
55,7
22,5
14,8
62,4
22,8


Запомнете:Социално-икономическото и културното развитие на Югозападния регион ще оказва все посилно влияние на съседните пригранични територии (Македония, Сърбия и Черна гора и Гърция), което е важно условие за задълбочаване на сътрудничеството между Балканските страни.
Допълнителен текст нагоре

Фиг. 1
Фиг. 2
Учебно съдържание Следваща подтема
>> Учебно съдържание