6. География на регионите в България
6.2. Западен Тракийско–Родопски регион
 
Западният Тракийско-Родопски регион заема част от Южна Централна България. Територията му се отличава със следните особености: значителен природен и стопански потенциал; ясно изразена север-юг зонална специализация в аграрното стопанство; съсредоточаване на населението и производствените мощности в ивица около р. Марица и силно влияние на гр. Пловдив върху съседните територии. В региона са включени 3 административни области с центрове – Пловдив, Пазарджик и Смолян.

Географско положение и граници.

Географското положение на региона улеснява обмена на суровини и продукция и достъпа до големи пазари в съседни региони. (фиг. 3).
Територията на региона е – 12,3 % от площта на страната. Тя гравитира към Пазарджишко-Пловдивското поле и долината на р. Марица. Родопските, Старопланинските и Средногорските притоци на реката са предопределили конфигурацията на пътната мрежа в планините.
нагоре
Граници: З а п а д н а – с най-голямо значение за региона. Чрез нея той се свързва с най-развитата в стопанско отношение част на страната – гр. София и Софийска област и целия Югозападен регион. С е в е р н а – минава по високото било на Средна Стара планина. Връзките със Северния Централен регион са ограничени, тъй като се осъществяват само през един планински проход – Троянския. Ю ж н а – със  съседна Гърция все още е затворена. С откриването на пропускателни пунктове (Рудозем–Ксанти) и с подобряването на шосейната връзка Гоце Делчев–Доспат–Смолян–Подкова–Момчилград–Ивайловград ще нарасне ролята на трансграничното направление север–юг. И з т о ч н а – регионът е широко отворен на изток към Източния Тракийско-Родопски регион.

Природна среда и природни ресурси

Използвайте съответните текстове от природногеографските области и характеризирайте природните условия и ресурси в региона.Допълнителен текст

Население

Населението на региона е 1 146 102 души – 14,7 % от населението на страната. С най-голяма гъстота на населението – над 100 д./кm2 са общините в южната част на Пазарджишко-Пловдивското поле и около р. Марица, а с най-малка – Родопската област и северните части на Горнотракийската низина.
Раждаемостта и смъртността задържат равнището си през последните години ( съответно 9,0 ‰ и 12,9 ‰ през 2004 г.). Естественият прираст на региона е отрицателен (–3,9 ‰).
Вътрешната миграция на населението се затваря основно в границите на региона. Механичният прираст през 2004 г. е положителен само в област Пловдив.
нагоре
Възрастовата структура на населението се влошава, което влияе върху възпроизводството и формирането на работната сила.
Ползвайте фиг. 8 и таблица 3 от раздел „География на населението и селищата"  и сравнете възрастовата структура на населението на региона с тази на страната и на останалите региони и направете изводи. Допълнителен текст
Етническа структура. Най-многобройно е българското население (85,5 %), следва турското (8,9 %), ромското (4,4 %) и 1,2 % други, от които делът на арменците е най-голам (0,3 %). В региона живеят 10 % от турците и 14 % от ромите у нас.
Образователното равнище се повишава, но различията между градовете и селата и между отделните части на региона се запазват. Над 43 % от населението е с висше, полувсше и средно образование. В родопските общини делът на населението с основно и по-ниско образование е по-висок, а в Пловдивско – най-нисък.
Икономическата активност и заетост спадат в резултат на застаряването на населението, структурните реформи на икономиката и нарастването на безработните. Равнището на безработица е най-високо в Смолянска (20,7 %) и в Пазарджишка област (18,3 %). Част от населението на Смолянския край са потомствени миньори и закриването на мините в Мадан и Рудозем ги остави без препитание.
В селищната мрежа (фиг. 4) на региона доминира Пловдив. През 70-те години той се оформи като ядро на селищна агломерация. Допълнителен текст

Запомнете:Град Пловдив с геостратегическото си положение и с многофункционалната си структура влияе най-силно за социално-икономическото единство на Западния Тракийско-Родопски регион.
нагоре

Стопанство

Регионът е на трето място по производство на промишлена продукция (12 %) в националното стопанство след Югозападния и Югоизточния регион. Специализацията на стопанството му е индустриално-обслужваща.
Първичен сектор. Аграрното стопанство е типичен отрасъл. Специализацията е растениевъдно-животновъдна. Обработваемата земя е 31,4 % от територията на региона. В Смолянска област тя е най-малко – 12,5 % от нейната територия.
Растениевъдството е специализирано в производство на зеленчуци, зърнени храни (ориз, ръж), картофи, овощия, грозде и технически култури. Произвеждат се годишно около 30 % от зеленчуците, 35 % от картофите и 45 % от ябълките на страната.
Регионът дава почти половината от ръжта и над 90 % от  ориза на България. Специфични технически култури за Карловското поле са етерично-маслодайните (маслодайна роза, мента, лавандула), за Пловдивско и Пазарджишко – фъстъците (2/3 от площите с фъстъци у нас). В Чепинската котловина се отглеждат лен и хмел.
Животновъдството е с млечна насоченост. Специализиращи подотрасли са говедовъдството и овцевъдството.
нагоре
Вторичен сектор. Структуроопределящи са производствата на енергетиката, цветната металургия, хранителната, химическата и целулозно-хартиената промишленост.
Енергетиката се развива на базата на богатите хидроенергийни ресурси и на потреблението. Тук са 70 % от хидроенергийните мощности на страната. Областта е един от най-големите консуматори на електрическа енергия.
Цветната металургия е с пълен производствен цикъл за оловно-цинковите руди и включва добива им, тяхната флотация в Лъки, Мадан и Рудозем и производството на цветни метали в КЦМ – Пловдив. Медните руди се обогатяват в региона (Асарел, Панагюрище), но не се преработват в него.
Хранителната промишленост е приоритетен отрасъл за региона. Консервната промишленост дава на страната 33 % от зеленчуковите и 18 % от плодовите консерви. Тютюнопреработващата промишленост е развита в Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Смолян, Първомай; захарната – в Пловдив; винопроизводството – в Пловдивско, Пазарджишко, Асеновградско и Карловско.
Машиностроителната и електротехническата промишленост обединяват голям брой подотрасли. Регионът произвежда металорежещи и дървообработващи машини (Пазарджик, Пловдив, Батак), мотокари (Пловдив), трактори (Карлово), електротехнически съоръжения, магнитни дискове, акумулатори (Пазарджик) и др.
нагоре
Химическата промишленост произвежда каучукови и пластмасови изделия (Пазарджик и Асеновград), препарати за аграрното стопанство (Пловдив), колофон (Велинград), карбид (Асеновград), лекарства (Пещера), козметика (Пловдив).
Дървообработващата промишленост работи предимно с местна дървесина. Регионът е на второ място по продукция след Северния Централен регион. Центрове на отрасъла са Пловдив, Асеновград, Белово, Пещера и Велинград.
Леката промишленост се развива при осигурена суровинна база и работа сила. Текстилната е представена от предприятията за памучни (Пловдив), копринени (Карлово, Пловдив), вълнени (Смолян) и конопени тъкани (Пазарджик), за килими в Панагюрище, Стрелча, Сопот и Карлово. Регионът е най-големият производител на памучни платове в страната (34 %).
Третичен сектор. С най-голямо значение са отраслите транспорт и туризъм. Гъстотата на жп и шосейната мрежа в региона е малка.
 Проследете по картата на фиг. 4. главните жп линии и шосейни пътища.
В организацията на здравеопазването се осъществява реформа, но териториалната концентрация на здравните услуги в Пловдив, Пазарджик, Смолян, Карлово, Асеновград и в банските и курортните комплекси се запазва.
В региона има 5 висши училища – Пловдив (Университет, Медицинска академия), Смолян (Учителски институт) и др. По брой на учещите и преподавателите отстъпва само на гр. София.
нагоре

Административно-териториално устройство и градове

От общините в региона 4 имат за центрове села (Баните, Борино, Калояново, Лесичово), а останалите – градове.
Пловдив (341,5 хил. д., 2004 г.) е областен център. Възникнал е в древността край р. Марица, около естествените крепости (тепетата), на важен крастопът. В него се пресичат пътищата от Западна Европа за Близкия изток и от Северна България през Стара планина за Родопите. Развива се като многофункционален град с индустриални, транспортни, административни, образователни и културни функции. Има международно значение с ежегодния панаир на промишлени стоки и агропроизводства. В града са развити хранителната промишленост, машиностроенето (автомобилни и тракторни части, асинхронни електродвигатели и др.), текстилната и трикотажната, обувната, стъкларската и мебелната промишленост.
Днес градът обновява своя облик и привлича с уникалната архитектура на старата градска част, древния амфитеатър, етнографския музей и други забележителности.
Асеновград (52 хил. д.) е разположен на р. Асеница, на границата между низината и Родопите и на пътя към Смолян и Кърджали. Свързан е с Пловдив и се развива като част от неговия промишлен комплекс. Географското положение и историческите и природните забележителности около него (средновековната Асенова крепост, Бачковският манастир) го правят привлекателен за посещения.
Стопанското развитие и селищната мрежа в северната част на региона е под влияние на Карлово (25,5 хил. д.). В града сглобяват трактори, произвеждат се памучен и копринен текстил, консерви, розово масло.
В съседство с Карлово са Сопот (9,6 хил. д.) с развито машиностроене и малките възрожденски градчета Клисура и Калофер.
Хисаря (7,9 хил. д.) е разположен в подножието на Средна гора. Той е национален курорт с многобройни минерални извори. Славяните го наричали Топлица.
нагоре
Стамболийски (12,1 хил. д.), е разположен западно от Пловдив, с предприятия на хранителната и целулозната промишленост.
На изток по жп линия Пловдив – Свиленград е Първомай с развита хранителна промишленост.
В Раковски (15,8 хил. д.) са застъпени металообработване, мелничарство, керамично производство.
Пазарджик (76,5 хил. д.) е административен център на област. Има благоприятно географско положение сред Горнотракийската низина, на пътя от София за Пловдив. Изграден е по двата бряга на р. Марица. С големия си стопански и демографски потенциал влияе активно за разширяване на урбанизираната територия на запад. В него се произвеждат консерви, цигари, текстил, акумулатори, каучукови изделия и др.
Септември и Белово развиват дървообработване. Септември е важен жп възел, в който има предприятие за ремонт на жп техника и оборудване, винопроизводство. В Белово има производство на хартия, машини, а в околностите му – вар.
Велинград (24,1 хил. д.) е известен курортно-туристически и транспортен център. През града минава жп линия за долината на р. Места. Произвежда дървени мебели, детски играчки, колофон, терпентин и др.
Ракитово, Брацигово и Батак са китни родопски градчета с развито дървообработване. Ракитово произвежда текстил и хмел, а Батак и Брацигово са исторически селища и туристически обекти.
В Пещера (19 хил. д.) се развиват производство на обувки, микробиални препарати, дървообработване.
В Северозападната част на региона са разположени Панагюрище и Стрелча. Развиват се агропроизводства и рудодобив.
нагоре
Смолян(32,1 хил. д.) е областен център. Образуван е от сливането на три селища – Устово, Райково и Смолян. Модерен град, със запазена родопска архитектура. Развитието му се влияе от близкия курорт Пампорово. В града се произвеждат части за машини, текстил, трикотож и др.
Мадан и Рудозем са миньорски се лища.
Чепеларее курортно-туристическо селище с развито дървообработване и планинско земеделие.
Поминъкът на населението в Девин и Доспат са дърводобивът и дървообработването.

Развитие и регионална политика

Социално-икономическото развитие на региона през следващите години ще бъде насочено към стимулиране на затворените цикли в агро-промишленото производство; към разкриване на работни места и оздравяване наекологично замърсените зони.
нагоре

Фиг. 3
Фиг. 4
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание