6. География на регионите в България
6.3. Източен Тракийско-Родопски регион
 
Територията на региона заема част от Южна Централна България. С усвояването на лигнита в Маришкия басейн, с добива на полезни изкопаеми в Източните Родопи и развитието на обработващи и обслужващи отрасли в градовете и в по-големите села регионът получи по-голяма икономическа самостоятелност. В неговия обхват се включват областите с центрове Стара Загора, Хасково и Кърджали. Важна особеност е, че регионът е единственият в Южна България, който има гранични пунктове с Гърция и Турция.

Географско положение и граници

Източният Тракийско-Родопски регион (фиг. 5) има характерно меридионално разположение. В него се включват части от Стара планина, Задбалканските котловини, Сърнена гора, Горнотракийската низина, Източните Родопи и Сакар. На север регионът граничи със Северна Централна България. Икономическите и транспортните връзки се осъществяват през двата старопланински прохода – Шипченски и Прохода на републиката.
Южната граница с Гърция е с по-голямо протежение, като между Свиленград и Орменион има граничен пункт. По-малка част от границата е с Турция с граничен пункт при Капитан Андреево. При Свиленград е създадена безмитна икономическа зона. Източната и западната граница отделят региона от Югоизточния и Западния Тракийско-Родопски регион.

Природна среда и природни ресурси

Релефът е разнообразен, но средната надморска височина не е голяма. Това влияе благоприятно за развитието на аграрното стопанство, транспортната и селищната мрежа. От полезните изкопаеми с промишлено значение са запасите на лигнит в Маришкия басейн (над 70 % от запасите на страната). В региона са установени находища и на полиметални руди. По-големи са разнообразието и икономическото значение на нерудните изкопаеми – перлит, трас (Кърджали), зеолит (Джебел), варовици (с. Братя Кунчеви), мрамори (Тополовградско, Ивайловградско) и др. Климатът е преходноконтинентален, а на юг – континентално-средиземноморски. Типични са продължителните засушавания през вегетационния период на отглежданите растения, което налага напояване. Водните ресурси се формират главно от оттока на реките Марица, Арда и Тунджа и от значителните запаси на подземни води (18 % от запасите на страната). Речният отток е неравномерно разпределен по сезони, което налага изграждането на язовири. Хидроенергийният потенциал на региона е голям – 25 % от този на страната. Минералните води в Старозагорско, Меричлери, Павел баня и др. се използват за балнеолечение и бутилиране. Поземлени ресурси. Обработваемите земи са 35 % от площта на региона. В Казанлъшко, Сърнена гора и Сакар преобладават смолници и канелени горски почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви. Отрицателно влияние върху поземлените ресурси оказват откритият въгледобив в „Марица-изток" и ерозията (в Източните Родопи и Сакар). Горските ресурси са представени главно от широколистни видове в Стара планина, Сърнена гора и Сакар. Около 40 % от територията е заета от гори.
нагоре

Население и селищна мрежа

Населението на региона намалява. През 1985 г. то е над 1 мил. ж., а през 2004 г. – 790 хил. д. Средната гъстота е 56,9 д./кm2, по-малка от средната за страната.
Раждаемостта – 9,3 ‰ (2004 г) е около средната за страната. В градовете тя е по-висока, а в селата много по-ниска. Раждаемостта е по-висока в общините Кърджали, Момчилград, Джебел, Ардино и значително по-ниска в общините Павел баня, Гурково, Николаево. Смъртността – 14,1 ‰ (2004 г.), е по-ниска от тази в страната, но в селата е значително по-висока. Естественият прираст е отрицателен – –4,8 ‰.
Съотношението между градското и селското население е 63,3 : 36,7 (2004 г), което показва, че урбанизационните процеси в региона се развиват с по-бавни темпове от тези на страната. По-различна е етническата структура на населението. В област Кърджали живее 20 % от турското население в България. Религиозна структура на населението – 72 % християни, 25 % мюсюлмани и 3 % изповядват други религии.
След 1990 г. механичното движение на населението се характеризира с по-голяма динамика. Една значителна част от населението на област Хасково и област Кърджали са изселени. При това между изселниците преобладава младо население (във възрастовите групи от 15 до 30 г.), което допълнително влошава неблагоприятните демографски процеси ( таблица 2 ).
Таблица 2. Динамика на възрастовата структура на населението
в Източния Тракийско-Родопски регион (в %)

Региони
1990
2004
подтрудо- способно трудо-способно надтрудо-способно подтрудо-способно трудо-способно надтрудо- способно
Източен Тракийско-Родопски регион
24,0
55,5
20,5
15,2
63,0
21,8
За страната
21,8
55,7
22,5
14,8
62,4
22,8

Селищната мрежа (фиг. 6) на региона се отличава със следните особености – много голям е броят на селата, като по-голяма част (около 75 %) са на територията на областите Хасково и Кърджали; селищата са съсредоточени в басейните на реките.
нагоре

Структура на стопанството

Специализацията на стопанството е индустриално-аграрна.
Първичен сектор. Делът на произведената продукция и на заетите превишава средните показатели за страната. Това показва, че отраслите от първичния сектор имат приоритетно значение за икономиката на региона. Специализацията на аграрното стопанство е растениевъдно-животновъдна. В Казанлъшката котловина се отглеждат етерично-маслодайни култури (маслодайна роза, лавандула). В Горнотракийската низина специализацията на растениевъдството е в отглеждането на зеленчуци (общините Димитровград, Ст. Загора), памук (Ст. Загора, Чирпан), лозарство (Чирпан, Хасково), зърнени култури (Ст. Загора, Чирпан, Хасково).
Специализацията на животновъдството е говедовъдство (Симеоновград, Харманли, Ивайловград), птицевъдство (Ст. Загора, Чирпан) и овцевъдство (Тополовград, Харманли, Шипка, Павел баня). Животновъдството се развива с месо-млечно направление. Специфичен отрасъл за региона е бубарството – Харманли, Любимец, Свиленград.

Между специфичната зоналност на природния комплекс в региона, специализацията и териториалната структура на аграрното стопанство съществува добре изразена взаимозависимост.

В структурата на първичния сектор добивните отрасли заемат висок дял. С най-голямо значение за регионалното и националното стопанство е добивът на лигнит, на кафяви въглища (Николаево) и на нерудни изкопаеми в Кърджалийско. Районът осигурява 85 % от въглищата на страната.
нагоре
Вторичен сектор. Близо 80 % от промишлената продукция на региона се формират от енергетиката, химическата, хранителната промишленост, машиностроенето и леката промишленост. Енергетиката е с национално значение – „Марица-изток“, Марбас, ВЕЦ „Ивайловград“. Произвеждат се 30 % от електроенергията на страната. Развитието на енергетиката в „Марица-изток“ влошава екологичната обстановка. Специализацията на химическата промишленост е в национален мащаб. „Неохим“ (Димитровград) произвежда основната част от азотните торове в страната. Предприятиятя в Казанлък (за розово масло), в Димитровград (за полиестерна коприна) допълват структурата на отрасъла. Хранителната промишленост е третият по икономическо значение отрасъл. Формират се аграрно-производствени цикли (вериги), които включват отглеждане на технически култури (слънчоглед, памук, тютюн), първична преработка (например ферментация на тютюна в Кърджали, Момчилград, Крумовград) и производство на крайна продукция (тютюневи изделия – Хасково, Ст. Загора.
Значението на машиностроенето и електронната промишленост през последните години намалява. Главни машиностроителни центрове са Ст. Загора (изчислителна техника, машини за хранителната промишленост), Казанлък (военна промишленост, хидравлични и пневматични машини), Хасково и Кърджали (химическо машиностроене и инструменти). Лека промишленост. С висока концентрация са вълненотекстилната промишленост (Казанлък) и коприненотекстилната промишленост (Хасково). Другите отрасли – шивашка, трикотажна, обувна и кожухарска промишленост, са съсредоточени в Ст. Загора, Хасково, Кърджали, Димитровград и др.
нагоре
Третичен сектор. Увеличава се делът на заетите и на доходите, реализирани в частния сектор.
На Източния Тракийско-Родопски регион се падат 12,4 % от дължината на пътната мрежа в страната. Повече от 80 % са третокласни и четвъртокласни пътища. Това налага реконструкция на пътната мрежа. Усвояването на курортно-туристическите ресурси е причина за развитието на балнеоложкия и познавателния туризъм.

Административно-териториално устройство и градове.

Източният Тракийско-Родопски регион обединява 3 области (с центрове Ст. Загора, Хасково и Кърджали) и 29 общини.
Стара Загора(141,4 хил. ж.) е най-големият град в региона. Разположен е в подножието на Сърнена гора. Селището възниква на важен кръстопът. По време на Руско-турската война градът е опожарен до основи. Съвременният му икономически профил се определя от машиностроенето, леката и хранителната промишленост.
Казанлък (52 хил. ж.) е разположен в едноименната котловина, в която се пресичат транспортните артерии от Шипченския проход и Задбалканските котловини. Стопанската специализация на града са текстилната промишленост, машиностроенето, производството на етерични масла, музикални инструменти и др. Градът е известен исторически и културен център, изходен пункт за легендарния Шипченски проход и Орлово гнездо. В Казанлък е уникалната Тракийска гробница с добре запазени стенописи. Тя е под наблюдението на ЮНЕСКО.
нагоре
В северната част на областта са малките градове Шипка, Мъглиж, Гурково и Николаево, които се развиват като центрове на добивни и транспортно-обслужващи дейности. Югоизточно от областния център са Раднево и Гълъбово – двата центъра на промишлено-енергийния комплекс „Марица-изток“. Чирпан (17,2 хил. ж.) е разположен в плодороден район с развито интензивно аграрно стопанство, консервна промишле ност и винопроизводство.
Хасково (79 хил. ж.) е областен център с изключително важно стратегическо местоположение. В стопанската структура на града доминират обработващите отрасли – машиностроене, текстилна, хранителна промишленост. Непосредствено до Хасково е обширният и подходящ за активен отдих парк Кенана. На 17 km северно е разположен Димитровград (42,5 хил. ж.). Градът възниква от сливането на 3 села и бързото развитие на въгледобива, химическата, циментовата и хранителната промишленост. Голямата териториална концентрация на промишлени предприятия е причина за влошената екологична обстановка в града. По долината на р. Марица са градовете Симеоновград (7,4 хил. ж.),Харманли (19,2 хил. ж.), Любимец (7,9 хил.ж.) и Свиленград (19 хил. ж.). Те изпълняват важни транспортно-обслужващи функции. Центрове са на промишлена дейност и добре развито аграрно стопанство. При Свиленград е създадена свободна икономическа зона. В периферията на областта са градовете Маджарово, Ивайловград и Тополовград. Извършваната структурна реформа в икономиката причини закриване на рудодобива (Маджарово и Тополовград) и увеличаване на безработицата.
Най-южната област в региона е с център гр. Кърджали(45,4 хил. ж.). Градът е разположен на двата бряга на р. Арда. Стопанската структура на Кърджали се формира от отрасли на трите сектора. Специализацията се определя от добива на нерудни изкопаеми, цветната металургия и машиностроенето, леката и хранителната промишленост, отглеждането и първичната обработка на тютюн и др. Малки градове в областта са Ардино (3,7 хил. ж.), Джебел (2,9 хил. ж.), Момчилград (7,9 хил. ж.) и Крумовград (5,2 хил. ж.) – центрове на общини. През последните години са характерни рязък спад в икономическото им развитие, увеличаване на безработицата и изселванията.

Развитие и регионална политика.

Увеличаването на безработицата поставя необходимостта от разкриване на нови работни места. Развитието на енергетиката (ТЕЦ и ВЕЦ с изграждането на хидровъзела „Горна Арда“) изисква нова регионална програма за възстановяване на нарушените терени при въгледобива и опазване на околната среда.
нагоре

Фиг. 5
Фиг. 6
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание