6. География на регионите в България
6.4. Югоизточен регион
 
Югоизточният регион обединява три административни области с центрове Бургас, Сливен и Ямбол. Той е единственият в Южна България, който на север има контактни зони с три региона (вж. фиг. 7). Много голямо предимство за социално-икономическото развитие на Югоизточния регион е широкият му излаз към Черно море. Природният комплекс създава условия и възможности за развитието на морски туризъм и интензивно аграрно стопанство. Предстои изграждането на транспортния коридор „Изток-Запад“, който ще свърже Черноморското (при Бургас) с Адриатическото крайбрежие (при Дуръс).

Географско положение и граници.

Югоизточният регион заема 13,2 % от територията на страната. Северната граница преминава по Източна Стара планина, която е пресечена от ниски и удобни за транспортни връзки проходи (Котленски, Върбишки, Ришки, Айтоски и Дюлински). Източната граница с Черно море предоставя възможности за развитието на морския транспорт, външната търговия, отдиха и туризма, риболова и солодобива.
Южната граница на региона с Турция се пресича от две транспортни артерии – при Малко Търново и с. Лесово (южно от гр. Елхово). Западната граница е с Източния Тракийско-Родопски регион и се пресича от шосейни и жп магистрали, чрез които се поддържат връзки с другите региони на Южна България.

Запомнете:С излаза си към черноморския бряг Югоизточният регион винаги е формирал активна крайбрежна зона на селищно-демографско и икономическо развитие.

Природна среда и природни ресурси.

Релефът на региона е низинно-хълмист. Над 90 % от територията е с надморска височина до 400 m. Това улеснява пространственото развитие на селищната и на транспортната мрежа, а в съчетание с климата и почвите – на аграрното стопанство. Повечето от полезните изкопаеми, които имат икономическо значение, са с малки запаси – черните въглища в Твърдишкия Балкан, кафявите въглища северно от гр. Бургас. По-големи и с промишлено значение са запасите на нерудните изкопаеми – мрамори (М. Търново), андезити (Айтос), гранити (край Елхово и Созопол), българити (Българово) и др. Климатът се отличава с определена зоналност – в северната и в централната част на региона е преходен, а в южната част – континентално-средиземноморски, подходящ за отглеждането на топлолюбиви култури и за по-продължителен курортно-туристически сезон. Водните ресурси са с ограничени запаси. Повечето от реките са къси и с непостоянен отток. По-голям е хидропотенциалът на Тунджа, Луда Камчия и Дяволска, на които са изградени язовири. С балнеоложко значение са минералните извори при с. Ветрен (Бургаско), с. Ст. Караджово, край Сливен, с. Кортен, гр. Стралджа, Поморие и др. По южното крайбрежие има няколко езера (край Бургас, Поморие, Созопол), значението на които е различно – солодобив, калолечение, напояване и др. Почвени ресурси. Преобладават смолниците и канелените горски почви, по речните долини са развити алувиално-ливадни почви, а в басейна на р. Велека – жълтоземни почви. В пояса над 800 m н. в. са разпространени кафяви горски почви. Горските ресурси са с малки промишлени запаси. Преобладава широколистната растителност (дъб, бук). Стопанско значение имат горските ресурси в Източна Стара планина и Странджа. В Източна Стара планина, по крайбрежието и в Странджа са създадени 16 природни резервата.
нагоре

Население и селищна мрежа

Демографското развитие на региона може да се оцени като неблагоприятно. Намалява броят на населението, влошава се възрастовата му структура. Намалява и средната гъстота на населението – 53,1 д./km2, която е много по-малка от средната за страната. Много по-голяма е средната гъстота по крайбрежието в сравнение с вътрешността на региона. Само в три общини – Бургас, Сливен и Ямбол, живее над 55 % от населението. Раждаемостта (10,6‰) е по-висока от средната в страната. Причината е възрастовата структура на населението в градовете. Смъртността в региона e 13,5 ‰. В селата смъртността е близо два пъти по-голяма от тази в градовете. Естественият прираст е отрицателен  – –2,9 ‰, но стойностите му са по-благоприятни от средните за страната. Съотношението между градското и селското население е 68,5 : 31,5 (2004 г.). Възрастовата структура е: в подтрудоспособна възраст – 16,4 %; в трудоспособна – 61,8 %, и в над трудоспособна възраст – 21,8 %. Етническият състав е еднороден – 85 % са българи. В северната част, по долината на р. Луда Камчия, живее турско население, а в Сливен, Котел, Бургас, Ямбол, Нова Загора има по-големи групи ромско население. Над 90 % от населението на региона изповядва християнската религия. През последните години механичният прираст в селата е положителен. Положителен е и механичният прираст на селищата, разположени по Черноморското крайбрежие.
нагоре
Селищна мрежа (фиг. 8). В сравнение с другите региони от Южна България населените места в Югоизточния регион са по-малко. Селищната мрежа е развита по-добре в северната част. Неразвитата селищна мрежа предопределя и малката гъстота на транспортната мрежа, малкия дял на обработваемата земя, неразвитата инфраструктура и др.

Структура на стопанството

През 2004 г. около 2/3 от произведената продукция на региона се падат на вторичния сектор, но най-голям е делът на заетите в третичния сектор. Затова структурата на регионалното стопанство може да се определи като индустриално-обслужваща.
Първичен сектор.Специализацията на аграрното стопанство в региона е с национално значение. За развитието на растениевъдството има много благоприятни условия – висок дял на обработваемата земя (13,4 % от тази на страната), подходящи почвено-климатични условия, изградена база за преработка на произведената продукция и др. То се специализира в отглеждането на зърнени култури (пшеница, ечимик, царевица), технически култури (слънчоглед, тютюн, захарно цвекло), плодове и зеленчуци, както и на лозя и овощия. От техническите култури се отглеждат слънчоглед, захарно цвекло, тютюн. Отглеждането на плодове и зеленчуци е с традиции. В общините на Сливен и Поморие са характерни прасковите и ябълките; по долината на р. Луда Камчия – орехите, за Болярово, Средец, Руен – бадемите. По Странджанското крайбрежие се отглеждат и някои топлолюбиви култури – смокиня, нар, дафинов храст. Животновъдството се специализира в свиневъдство и овцевъдство, докато говедовъдството и птицевъдството имат по-малък дял.
нагоре
Горското стопанство се развива в Източна Стара планина и Странджа, където се добива широколистна дървесина (Котел, Руен, Малко Търново). Добивът на полезни изкопаеми намалява и част от рудниците се закриват.
Вторичен сектор. Само четири отрасъла на промишлеността – химическа, хранителна, машиностроене и електротехническа, и лека промишленост, произвеждат около 92 % от промишлената продукция на региона. От тях с най-голямо значение е химическата промишленост. Тя осигурява моторни горива и масла, пластмаси, синтетичен каучук, химични влакна и др. („Лукойл Нефтохим" в Бургас), преработката на които поставя началото на нови производства в страната. Териториалната организация на хранителната промишленост е под силното влияние на пазарния и на суровинния фактор. По някои производства – рибни консерви, морска сол, зеленчукови и плодови консерви, специализацията е в национален мащаб. Центровете са Бургас, Сливен, Ямбол (мелничарска, месопреработваща, млекопреработваща, консервна, пивоварна, производство на безалкохолни напитки), Славянци, Сливен, Карнобат, Сунгурларе, Стралджа (винодобив) и др. През последните години делът на машиностроенето и електротехническата промишленост намалява. Специализиращи подотрасли са корабостроенето и кораборемонтът (Бургас и Царево), производството на стругове (Сливен), кабели и осветителни тела (Бургас, Сливен), на земеделска техника (Карнобат, Ямбол, Нова Загора), вагоностроенето (Бургас) и др. Леката промишленост е с висока специализация в националното стопанство. През 2004 г. 33 % от вълнените платове (Сливен) и над 11 % от памучните платове (Бургас, Ямбол) на страната се произвеждат в региона.
нагоре
Третичен сектор. С най-голямо икономическо значение са транспортът, туризмът, търговията. В Югоизточния регион са развити всички основни видове транспорт – шосеен, железопътен, въздушен, морски и тръбопроводен. Пристанищният комплекс Бургас е включен в Свободната икономическа зона и се специализира в обработката на различни видове товари. През 2004 г. в него се извършват 60 % от товарооборота на страната по море.
Специализиращ отрасъл е морският туризъм. Регионът разполага с добре изградена туристическа база. С голяма международна известност са туристическите центрове „Слънчев бряг“, Несебър, „Елените“, Поморие, Созопол, „Дюни“, Приморско, Китен, Ахтопол. В Несебър и Созопол се развива и културен туризъм.

Административно-териториално устройство и градове

Територията на региона обединява 3 административни области и 22 общини. Бургас (189,5 хил. ж.) е административен център на едноименната област. Разположен е на широк и удобен залив. Западно от града е Бургаското езеро, а на север и юг – съответно Атанасовското и Мандренското езеро, които ограничават неговото задземие. Структурата на градското стопанство съвпада с тази на региона – нефтохимия, хранителна, лека промишленост и машиностроене. Бургас е основен транспортен, разпределителен и обслужващ център за Южното крайбрежие. В града са открити 3 университета. Айтос (21,0 хил. ж.) и Карнобат (19,5 хил. ж.) са разположени по жп линия и на входа на важни проходи през Източна Стара планина.Те са средища на богати аграрни области.
нагоре
Сливен (96 хил. ж.) е областен център. Възниква на важен кръстопът. Градът е със славно възрожденско минало. В Сливен се поставя началото на фабричната индустрия в България, което го превръща в главен център на вълненотекстилната промишленост у нас. Други отрасли са машиностроенето и хранителната промишленост. В Сливен са изградени културни паметници и музеи, посветени на историята на града. Нова Загора (24,3 хил. ж.) е транспортен възел и център на добре развито аграрно стопанство. Градското стопанство се формира от отрасли на машиностроенето, хранителната и леката промишленост. Котел (6,7 хил. ж.) е малък град с богата история през Възраждането. Родно място е на славни родолюбиви българи – Г. С. Раковски, Г. Мамарчев, Н. Бозвели и др. Известен е с килимарството, дърводобива и дървообработването. В Котел има музикално училище.
Ямбол(79,7 хил. ж.) е разположен на двата бряга на р. Тунджа. Административен център е на едноименната област с добре развито аграрно стопанство. Изградени са предприятия на хранителната и леката промишленост, на машиностроенето и дървообработването. Сега повече от предприятията в града работят с минимален капацитет. Елхово (11,4 хил. ж.) е разположен на левия бряг на р. Тунджа, на 35 km южно от Ямбол. Център е на богат аграрен район. Промишленият профил на града се формира от предприятията на леката промишленост (трикотажна) и машиностроенето. Стралджа и Болярово са малки градове с типично аграрни функции.

Развитие и регионална политика

Необходимо е да се увеличат и чуждестранните инвестиции, които ще стимулират и активизират регионалното стопанство. Разработени и утвърдени са регионални програми за всяка област, които включват: усъвършенстване на инфраструктурата, подобряване на екологичната обстановка, развитие на регионалните пазари и борси и приоритетно развитие на отдиха и туризма.
нагоре

Фиг. 7
Фиг.8
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание