6. География на регионите в България
6.5. Североизточен приморски регион
 
Североизточният приморски регион е с широк излаз към Черно море. Той обединява областите с центрове Варна, Добрич и Шумен. Крайбрежието и гр. Варна са притегателни зони за населението от вътрешността на региона. Инфраструктурата и селищната мрежа са по-добре развити в сравнение със северната му част. Единствено в тази част от черноморския шелф на страната се добиват полезни изкопаеми.

Географско положение и граници.

Местоположението на региона осигурява значителни предимства за неговото социално-икономическо развитие. Североизточната граница съвпада с държавната граница с Република Румъния. Тя се пресича от шосейната магистрала при с. Дуранкулак, жп линия и шосейната връзка Кардам – с. Йовково. Източната граница с Черно море създава условия за развитието на морския транспорт, на производства, използващи вносни суровини, както и на морски туризъм. Южната граница минава по Източна Стара планина и е лесно проходима. Западната граница отделя двата региона, формирани в Североизточна България (фиг. 9).

Природна среда и природни ресурси

Преобладават равнини – Дунавска равнина; платовидно-хълмисти земи – Добруджанско, Франгенско, Провадийско, Шуменско плато; полупланински релеф – Източна Стара планина, и крайморски низини. От установените полезни изкопаеми със стопанско значение са мангановите руди при с. Оброчище (община Балчик). Източно от с. Тюленово (община Шабла) се добива малко нефт. По южния бряг на Варненския залив (край н. Галата) в шелфа се добива природен газ. По-големи са запасите на нерудни изкопаеми – каменна сол (Провадийско), каолин (край гр. Каолиново), кварцови пясъци (край гр. Белослав). Климатът е умереноконтинентален, като по крайбрежието се проявява морското влияние. Водните ресурси са недостатъчни. Те са по-големи в южната част на региона (р. Провадийска, р. Камчия) и много по-малки в северната част. За да се осигури водоснабдяване, се използват запасите на подземните води и са изградени големи язовири – „Тича“, „Цонево“. С промишлено значение са водите на Девненските извори.
нагоре
Почвените ресурси са разнообразни. Преобладават черноземите, които са много подходящи за отглеждането на зърнени и на технически култури. В южната част по речните долини са развити алувиално-ливадни почви, върху които се отглеждат зеленчуци, овощия и лозя. В Предбалкана са характерни сивите горски почви, използвани за развитие на лозарството и овощарството. Около 60 % от поземления фонд на региона са обработваема земя. Горските ресурси са с ограничени запаси – широколистна дървесина в Предбалкана и Източна Стара планина. Лонгозните гори по долините на реките Камчия и Батова са привлекателни туристически обекти.

Население и селищна мрежа

Броят на населението намалява. Причините за това са отрицателният естествен и механичен прираст. Средната гъстота на населението – 72,6 д./km2, е близка до тази на страната. Географското разпределение на населението е неравномерно – само в общините Варна, Шумен и Добрич живее 58 % от населението на региона. През 2004 г. раждаемостта е 9,7 ‰, значително по-висока от средната за страната. Средната смъртност – 12,7 ‰ (2004 г.), е по-ниска от тази на страната (таблица 3).
Таблица 3. Динамика на възрастовата структура на населението
в Североизточния приморски регион (в %)
Региони
1990 г.
2004 г.
подтрудо-способно
трудоспо-собно
надтрудо-способно
подтрудо-спбсобнб
трудоспо-собно
надтрудо-способно
Северо- източен приморски регион
22,8
57,2
20,0
16,2
61,9
21,9
За страната
21,8
55,7
22,5
14,8
62,4
22,8

Преобладават миграциите в границите на региона.
нагоре
Съотношението градско-селско население е 73 : 27. В етническата структура доминира българското население – около 80 %. По-голяма етническа група са турците. В региона живеят и роми (в общините Върбица, Провадия, Доб-ричка, Смядово), арменци (Варна), евреи (Варна, Шумен) и др. Етническите различия предопределят и религиозната структура – около 80 % от населението на региона изповядва християнската религия.
Селищната мрежа се формира от 525 населени места (фиг. 10). Трите големи града – Варна, Добрич и Шумен, са центровете, които поддържат селищното развитие.

Структура на стопанството

В централната и в южната част специализацията е типично индустриална, а в северната част – аграрна (с изключение на Добрич, Каварна и Генерал Тошево). Най-северните територии изостават в своето демографско и стопанско развитие.
Първичен сектор. Специализацията на аграрното стопанство е растениевъдно-животновъдна. Производството на зърно, фуражи, месо, мляко и други продукти в региона има определящо значение за хранителния баланс на страната – 20,9 % от площите, засявани със зърнени култури, и 21,4 % от площите с техническите култури у нас. През 2004 г. регионът осигурява 27,5 % от пшеницата, 46 % от царевичното зърно и 11,5 % от ечемика на страната. Висока е специализацията при   отглеждането на технически култури – 32,6 % от слънчогледа на страната. Площите на лозята и овощията намаляват. По долината на р. Камчия и Провадийска река се отглеждат ябълки, в област Варна – праскови, а в област Добричка – кайсии. Животновъдството е подсигурено с фуражи. Неговата специализация е в развитието на свиневъдството и птицевъдството

Запомнете:Аграрното стопанство на Североизточния приморски регион има основно, жизненоважно значение за поддържането на зърнения баланс на страната.

нагоре
Горското стопанство е с незначителен дял в регионалното стопанство.
Вторичният сектор е с най-голямо икономическо значение. Четири отрасъла – машиностроене, химическа, хранителна и лека промишленост осигуряват 68 % от промишлената продукция на региона. Химическата промишленост се специализира в производството на минерални торове, соди, киселини и пластмаси (Девня). Намалява делът на произвежданата продукция и на заетите в машиностроенето и електротехническата промишленост. Специализиращ подотрасъл е корабостроенето (Варна). Център на транспортно машиностроене е Шумен – производство на товарни автомобили, което се извършва чрез кооперирани доставки на части и възли от други страни. Електротехническата промишленост е представена от предприятията във Варна и Провадия (бяла техника за бита), Добрич (високоволтова апаратура), Балчик (електроуреди). Леката и хранителната промишленост се развиват при благоприятни условия – осигурена суровинна база, изградена база за преработка на суровините, опитна работна ръка, пазари. С по-голямо икономическо значение са подотраслите на хранителната промишленост. Най-големите предприятия са в Добрич, Г. Тошево, Шумен, Нови Пазар, Девня (мелници), във Варна, Балчик, Шумен, Нови Пазар (консервни фабрики), в Шумен, Варна, Смядово (за месо и месни изделия) и др. Специализиращи подотрасли на леката промишленост са памукотекстилната (Варна, Добрич, Шумен), лененотекстилната (Провадия), шивашката (Добрич, Шумен, Каварна) и др.
нагоре
От отраслите на третичния сектор с най-голямо икономическо значение са транспортът и туризмът. По обем на извършените превози на първо място е морският транспорт. Главните пристанищни центрове са Варна, Варна-запад, Балчик и Каварна. Жп транспорт е по-добре развит в централната и в южната част на региона чрез двете важни жп магистрали: Варна–Шумен–Г. Оряховица-София и Варна–Каспичан–Русе. Гъстотата на шосейната мрежа е по-голяма от средната за страната. Летищният комплекс Варна поддържа и международни полети. Туризмът е специализиращ отрасъл за регионалното стопанство. Приоритетно развитие има морският туризъм. Изградена е добра материална база. С международна известност са туристическите комплекси „Св. св. Константин и Елена“, „Златни пясъци“, „Албена“, „Русалка“.

нагоре

Административно-териториално устройство и градове

Територията на региона е поделена на 30 общини, от които 23 имат за центрове градове, а 7 – села.
Варна(312 хил. ж.) е административен, културен и стопански център на областта. Градът е разположен на удобен и обширен залив. Селището възниква в древността. В околностите на Варна беше открито уникално златно съкровище, датирано на повече от 6000 години. Градът е трети по брой на жителите и първокласен транспортен център. Икономическият профил на градското стопанство се определя от машиностроенето (корабостроене, електротехническо), леката (текстилна, шивашка), хранителната промишленост (мелничарска, консервна, пивопроизводство). Върху демографското развитие на Варна силно влияние окозва химическата промишленост в Девня. С прокопаването на канала между Варненското и Белословското езеро беше изграден фериботен комплекс (пристанище Варна-запад). Варна е академичен и културен център(с университети по медицина, икономика, инженерство, военноморско училище), с много интересни музеи – Военно-исторически, Морски аквариум.
Западно от Варна са градовете Белослав (8 хил. ж.), Девня (8,0 хил. ж.)и Провадия (13,8 хил. ж.) – типични промишлени средища, развитието на които винаги е било под силно влияние на областния център. Вълчидол и Суворово са малки градове с добре изразена аграрна специализация. В южната част на областта са градовете Дългопол, Долни чифлик и Бяла, чието стопанство е формирано от предприятия на дървообработването, машиностроенето и хранителната промишленост.
Добрич(94 хил. ж.) – областен център, е разположен на важен кръстопът. През Възраждането бързо развитие получават занаятите. Сега Добрич е съвременен град с добре оформен градски център, с висше училище, интересен етнографски комплекс и други културни паметници. В стопанската структура на града доминират обработващите отрасли – машиностроене, лека и хранителна промишленост. Балчик (12,3 хил. ж.), Каварна (11,4хил. ж.) и Шабла (3,8 хил. ж.) са градове, разположени на Черноморското крайбрежие на важен панорамен път. Центрове са на морски туризъм и стопански дейности, свързани с машиностроенето и хранителната промишленост. Генерал Тошево (7,6 хил.ж.), Тервел (7 хил. ж.) са в периферията на областта. Стопанските им функции са свързани със земеделието.
нагоре
Областният център Шумен (86,8 хил. ж.) е разположен в подножието на едноименното плато. Градът има изключително важното транспортно-географско положение. В Североизточна България той е един от най-важните транспортно-разпределителни възли. Шумен е индустриален център с развито транспортно машиностроене, лека и хранителна промишленост, дървообработване. Той е университетско средище. В непосредствена близост до областния център са градовете Плиска (1,2 хил. ж.), Нови Пазар (13,1 хил. ж.), Каспичан (3,5 хил. ж.) и Велики Преслав (9,3 хил. ж.). Те са с транспортноразпределителни и промишлени функции. Известни са с порцеланово-фаянсовата промишленост, винопроизводството и със запазените културно-исторически паметници. Градовете Каолиново, Върбица и Смядово са периферни селища на областта.

Развитие и регионална политика

Социално-икономическото и културното развитие на региона през следващите години ще бъде насочено към използване на предимството на транспортно-географското и на приграничното положение. Специално внимание се отделя на развитието на аграрното стопанство и туризма. Индустрията е в процес на преструктуиране. Предвиждат се разширяване на пристанище Балчик.


нагоре

Фиг. 9
Фиг. 10
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание