6. География на регионите в България
6.6. Североизточен придунавски регион
 
Североизточният придунавски регион (фиг. 11) заема част от Североизточна България. Предимствата за неговото развитие са: транспортно-географското положение, включително широкият излаз на р. Дунав, благоприятните почвено-климатични условия за развитие на интензивно аграрно стопанство. Характерна особеност на региона е по-добре развитата в стопанско отношение крайбрежна част и по-изостаналата вътрешна част. В териториалния му обхват са включени 4 области с центрове Русе, Силистра, Разград и Търговище.

Географско положение и граници

С помощта на картосхемата (фиг. 12) определете границите на региона. Разкрийте неговото природногеографско и икономгеографско положение.
Отговор:

Западната и източната граница свързват региона със Северния Централен и Североизточния приморски регион. Южната граница с Югоизточния регион е най-къса. Най-голямото предимство на географското положение е северната граница – р. Дунав с два контролно-пропускателни пункта Русе и Силистра. Наличието на моста над реката определя посоките на трансграничните връзки на страната и региона.


Природна среда и природни ресурси.

В региона се включват части от две морфоструктурни единици – Дунавската равнина и Предбалкана.
Характеризирайте природната среда на региона и разкрийте ролята ù за формиране на отрасловата и териториалната структура на стопанството. Отговор:

Релефът е хълмисто-равнинен и в съчетание с климата благоприятства развитието на аграрното стопанство и изграждането на транспортни съоръжения. В растениевъдството се отглеждат почти всички земеделски култури характерни за България. Водните ресурси са малко. За напояване се използват водите на р. Русенски Лом и р. Дунав. Най-разпространени са богатите на хумус черноземи.


нагоре

Население

Населението на региона е 8,7 % от населението на България (2004 г.).То е разпределено неравномерно. С най-голяма гъстота са общините Русе и Силистра.
Естественият прираст на населението е отрицателен (–5,8 ‰, 2004 г.), резултат от 8,9 ‰ раждаемост и 14,7 ‰ смъртност. В общините, разположени близо до Русе, отрицателните стойности са по-големи поради застаряване на селското население. Миграцията на населението допълнително влошава възпроизводствените възможности.
По-благоприятна възрастова структура на населението имат Разградска и Търговищка област, където причините са етнически.
Етническият и религиозният състав е разнороден. Българската етническа група представлява 66,7 % от цялото население, турската – 28,6 %, ромската – 3,7 % (2001 г.). Християнство изповядват 67 % от живеещите в областта.
Образователна структура. Около 40 % от населението има висше, полувисше и средно образование, а неграмотни са 2,9 %. С по-високо образование се отличава населението в Русенско.
нагоре
Икономическата активност и заетост на населението са по-ниски от средните за страната. Сериозен проблем е голямата безработица в Търговищка и Разградска област в резултат на намаленото индустриално производство.
Урбанизираността е най-ниска в сравнение с другите региони (57,1 % градско население, 2004 г.). Градовете са разположени сравнинелно равномерно по територията, но са малко. Градското население е концентрирано в областните центрове. Допълнителен текст

Стопанство

Специализацията на стопанството в региона е индустриално-аграрна.
Първичен сектор.
нагоре
Аграрното стопанство има растениевъдно-животновъдна насоченост. Растениевъдството се специализира в отглеждането на пшеница, царевица, соя, слънчоглед, захарно цвекло. Регионът е на второ в страната място по производство на пшеница и на царевица за зърно. В него се произвеждат около 40 % от соята у нас.
От техническите култури с най-голямо значение е производството на слънчоглед (повече от 1/5 от производството в страната) и захарно цвекло. Зеленчукопроизводството и лозарството са развити по Дунавското крайбрежие. Лозарството е специализирано в производство на десертно грозде (Русенска област). В региона се отглеждат много дини, пъпеши и ягоди. Типични са кайсиевите насъждения (Силистренска област).
Структуроопределящи в животновъдството са говедовъдството, свиневъдството и овцевъдството. Те са от значение за страната, тъй като регионът е най-големият производител на сочен фураж.
Промишлен риболов се осъществява по р. Дунав с главни бази Русе и Тутракан.
Добивната промишленост използва богатата база от нерудни изкопаеми.
Припомнете си с помоща на урок „Полезни изкопаеми“ от дял първи „Природна среда на България“, кое е най-голямото нерудно богатство на региона?
нагоре
Вторичен сектор.Отрасловата структура се формира от хранителната, химическата, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост и машиностроенето.
В региона се произвежда най-малко електроенергия. Единствено в Русе и Силистра работят малки по мощност ТЕЦ и ДЕЦ с вносни енергоносители.
Хранителната промишленост е първа по значение в обработващата промишленост (над 30 %). Най-големи центрове са Русе, Разград, Силистра и др. Регионът произвежда годишно над 20 % от сиренето и кашкавала в страната (първо място) и цялото количество мая за хляб.
В химическата промишленост се преработват вносни нефтопродукти и се произвеждат пластмаси и различни видове бои и лакове, безир, асфалт (Русе), антибиотици (Разград). В Русе е развито производство на изкуствени кожи, в Силистра и Бяла – на каучукови изделия.
Машиностроителната и металообработващата промишленост произвеждат машини и съоръжения за металургията, миннодобивната и химическата промишленост (Русе), металорежещи, строителни и пътни машини и машини за хранителната промишленост (Русе, Разград, Силистра, Търговище). Транспортното машиностроене е специализиращ подотрасъл с производството на речни и речно-морски кораби, ремонт на локомотиви и вагони (Русе), корабно оборудване (Попово, Търговище), лодки (Тутракан).
Стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост е специализиращ отрасъл (Разград, Исперих). Допълнителен текст
Дървообработването и производството на мебели е застъпено в Търговище и Русе. Заводите в Силистра осигуряват дървесно-влакнести плочи, целулоза и хартия.
Промишлеността за строителни материали произвежда керамични изделия (Русе, Бяла, Разград, Търговище).
   Текстилната промишленост е с най-висок дял в продукцията на леката промишленост. Развиват се памукотекстилната, коприненотекстилната и конопенотекстилната промишленост (Русе, Тутракан, Силистра).
Третичен сектор. Регионът е най-добре снабден със шосейни пътища (328 km на 1000 km2). Основни транспортни центрове са Русе и Разград.

Проследете по картата (фиг. 12) и по картата в атласа шосейните пътища и жп линии и определете тяхното значение.
нагоре

Административно-териториално устройство. Градове.

Русе(158 хил. д., 2004 г.) е център на административна област и естествен многофункционален център на региона. Той е нашият най-красив дунавски град, наследник на стара римска крепост и пристанище. През втората половина на XIX в, е голям търговски, административен и просветен център на Дунавската област с жп гара и голямо пристанище. Връзките му с европейските градове го превръщат в най-европейския по облик градпо долното течение на р. Дунав.
Днес Русе е транспортен, промишлен, просветени културен център с национално значение. В него е съсредоточена голяма част от стопанския потенциал на региона. Развити са машиностроенето и металообработването, хранителната, текстилната, химическата и кожарската промишленост. Той е нашето най-голямо дунавско пристанище.
Градът има театър, опера, симфоничен оркестър, музеи и уникален градски център с европейска архитектура от края на XIX в.
Бяла (9,7 хил. д.) се развива като гарово и търговско селище за околните села, но е под влияние на Русе. Промишлеността е съсредоточена около гарата, произвеждат се латексови и каучукови изделия, консерви, брашно, облекла, мебели.
Силистра (39,9 хил. д,) е център на област. Разположен е на брега на р. Дунав, заобиколен от юг с хълмове, а от изток ограничен от границата ни с Румъния, Значението на града и на пристанището му нарасна след построяването на жп линия Самуил–Силистра. Има заводи за обработка на дървесина, развити са машиностроенето, електронната, хранителната и текстилната промишленост.
В Тутракан (9,8 хил. д.) се произвеждат дървени и пластмасови лодки, газови уреди, фуражи, брашна. В града е единственият у нас музей на риболова и лодкостроенето.
Дулово (6,8 хил. д.) е кръстопътно и гарово селище с предприятия за земеделска техника и концентриран фураж.
Разград(36,6 хил. д.) е областен център. Той е важен град и шосеен възел за Лудогорието с предприятия на хранителната, порцеланово-фаянсовата промишленост и машиностроенето. Произвежда стъкло, домакински порцелан, антибиотици, хладилна техника, облекла и др. Изпълнява културно-просветни функции.
Значение за развитието на Исперих и Кубрат имат тяхното кръстопътно положение и произвежданите храни, резервни части и ремонтът на машини. В Исперих има предприятие за фаянсови плочки.
Търговище (38,8 хил. д.) – център на административна област, разположен на двата бряга на р. Врана. Икономическият му облик формират предприятия за акумулатори, корабно оборудване, растителни масла, млекопреработване и бутилиране на минерална вода.
Попово (16,8 хил. д.) се специализира в производството на промишлена арматура, ремонт на земеделски машини и изделия на корабното машиностроене.
В Омуртаг има голям авторемонтен завод, предприятия за текстил и консерви.
нагоре

Развитие и регионална политика

Регионалната политика ще решава задачи като: използване на големите промишлени мощности, засегнати от преструктурирането – електроника, дървообработване; намаляване на безработицата; диференциран подход към демографското развитие и екологична защита на Русе и Силистра.

нагоре

Фиг. 11
Фиг. 12
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание