6. География на регионите в България
6.7. Северен централен регион
 
Северният централен регион е втори по големина след Югозападния. Той е единственият в страната, чиято територия граничи с всички останали региони без Североизточния приморски. Това е предимство за неговото икономическо и социално развитие. В региона са включени 4 административни области с центрове – Плевен, В. Търново, Ловеч и Габрово (фиг. 13).

Географско положение и граници

Регионът обхваща земите на Централна Северна България и се простира между р. Дунав на север и билото на Стара планина на юг. (фиг. 13)
Граници: На запад и изток неговата територия е широко отворена към съседните региони – Северозападен и Североизточен придунавски. Северната граница по р. Дунав улеснява връзките му с нашите крайдунавски селища и с другите дунавски държави.

Природна среда и природни ресурси

В региона попада част от Дунавската равнина, Предбалкана и Стара планина. Релефът от равнинно-хълмист в северните и в средните части преминава във високопланински в най-южните. Преобладава умерено-континентален климат и само в най-южните части – планински. Релефът и климатът в съчетание с почвите – алувиално-ливадни, черноземи, сиви горски, благоприятстват отглеждането на зеленчуци, зърнени и технически култури, лозя и овощия.
Кафявите горски почви в Стара планина са покрити с естествени ливади, подходящи за развитието на пасищно животновъдство.
Водите на реките се използват за напояване.
нагоре

Население

В Северния централен регион живее 11,5 % от населението на страната (2004 г). Над половината от него е съсредоточено в Дунавската равнина.
Гъстотата на населението в областта е под средната за страната (59,0 д./km2).
Раждаемостта също е по-ниска – 8,0 ‰ (2004 г.), а смъртността е най-висока след тази на Северозападния регион – 16,3 ‰, в резултат на застаряването на населението. Във всички области и общини естественият прираст е отрицателен и възрастовата структура непрекъснато се влошава.
Миграционната подвижност на населението е по-висока в сравнение с други региони. Механичният прираст през 2004 г. е отрицателен.
В етническо отношение областта е еднородна. Българите са 92,6 %, турците – 4,9 %, ромите – 1,6 %.
Заетостта на работната сила – (40,7 %) е по-ниска от средната за България. Равнището на безработицата е най-ниско в Ловешка (8,9 %) и Габровска област.
Селищна мрежа. Броят на селата с население до 200 души се увеличава поради отрицателен прираст и обезлюдяване.
Регионът няма доминиращ градски център. Градовете Плевен, Габрово, Ловеч, Велико Търново, Свищов, Троян имат ясно изразени зони на влияние
(фиг. 14).

нагоре

Стопанство

Първичен сектор. Аграрното стопанство има растениевъдно-животновъдна структура. Регионът е на първо място в страната по размера на обработваемата земя.
Растениевъдството е специализирано в отглеждането на зърнени култури – пшеница, царевица; технически култури – захарно цвекло, слънчоглед; зеленчуци – кромид лук, пипер, зеле и др.
Животновъдството е многоотраслово. Специализиращи отрасли са говедовъдството и овцевъдството. Говедовъдството е развито най-добре в зърнопроизводителните райони в северната половина на региона (Луковитско, Плевенско, Свищовско, Великотърновско), а овцевъдството – повсеместно. В Ловешко е развито биволовъдство.
Риболовът има стопанско значение по р. Дунав.
От добивните отрасли са типични нефтодобивът край с. Бохот (Плевенско) и добивът на обикновенни и огнеупорни глини, на маргели и варовици.
Вторичен сектор.Структуроопределящи са машиностроенето, електротехническата, дървообработващата, леката и хранителната промишленост, производството на строителни материали.
нагоре
Машиностроенето и металообработването са развити в много селища. Най-добре е представено транспортното машиностроене с центрове – Ловеч, Плевен, Луковит, Дряново (жп вагони), електротелфери – в Габрово и Горна Оряховица. Селскостопански машини се произвеждат в Трявна. Регионът дава 1/3 от металорежещите машини – Троян; голяма част от строителните машини – Дебелец, и ковашко-пресовите машини – Плевен. Предприятията на електротехническата промишленост са в Троян и Тетевен за електродвигатели (над 80 % от производството на България), в Ловеч за електроинструменти, в Никопол – батерии, в Габрово и Велико Търново – електроника.
Химическата промишленост е представена от нефтохимическия комбинат „Плама" край Плевен, фармацевтичното предприятие в Троян, комбината за изкуствени влакна в Свищов. По-голямата част от каучуковите изделия в страната се произвеждат в Плевен.
От промишлеността за строителни материали най-голямо значение има циментовия завод в Златна Панега.
Дъвообработващата промишленост се развива в Тетевен, Черни Вит, Троян, Габрово, Елена, Велико Търново, Трявна (първо място в страната) .
От текстилната промишленост – памукотекстилната е развита в Габрово, Плевен, Троян, Велико Търново, Горна Оряховица, а вълненотекстилната в Габрово, Троян и Трявна.
Центровете на трикотажната промишленост са Габрово, Плевен, Трявна и Ловеч.
нагоре

Хранителната промишленост е един от най-добре развитите подотрасли на промишлеността. Произвеждат се захар и захарни изделия – Горна Оряховица и Долна Митрополия, плодови и зеленчукови консерви (Плевен, Ловеч, Свищов, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш и др.), брашно – в Червен бряг, Ловеч, Плевен, Велико Търново, а растителни масла – в Долна Митрополия, Полски Тръмбеш, Свищов и Павликени.


Третичен сектор. Важно място в сектора заема транспортната система. По заети в нея регионът е на 3 място в страната. Най-натоварената жп линия е София–Варна.
Проследете по картосхемата фиг. 14 жп линии и възли в Северния централен регион.
Гъстотата на шосейната мрежа е над средната за страната. Водният транспорт се развива по р. Дунав, с пристанищата Свищов (четвърто по значение дунавско пристанище) и Сомовит.
От образователните и научните институти с национално значение са Висшият медицински институт, Учителският институт, Институтът по лозарство и винарство в гр. Плевен, Университетът във Велико Търново, Стопанската академия в Свищов.
нагоре

Административно-териториалноустройство. Градове

Плевен (115,4 хил. д.) е областен център. Има важно транспортно-географско положение. Възниква по времето на траките и през средновековието става известно занаятчийско средище с пазар на животни и земеделски произведения. Днес много паметници, музеи, паркове и уникалната панорама, свързани с Руско-турската война, оформят културния облик и туристическата привлекателност на града.
Плевен е голям промишлен, транспортен, образователен и културен център. Развиват се машиностроене, хранителна промишленост (консервна, месодобивна, мелничарска, производство на вино, пиво и цигари), стъкларска, трикотажна и др.
Ловеч(41,5 хил. д.) е административен център на Ловешка област. Разположен е по двата бряга на р. Осъм. Заедно с Плевен образуват териториално-производствен комплекс. Добре са развити хранителната, електротехническата промишленост (микроелектродвигатели, електроинструменти), машиностроенето (велосипеди). Ловеч е най-големият производител на кожени (велурени) палта и ръкавици в страната. Забележителности на града са покритият мост, построен от Кольо фичето, много архитектурни паметници в старата част на града – Вароша.
Велико Търново (66,2 хил. д.) е административен център на област. Много архитектурни, исторически и природни забележителности го правят един от най-посещаваните градове. В него са застъпени текстилната и хранителната промишленост, и машиностроенето. Произвеждат се мебели, паркет, фурнир, строителни материали, обработват се кожи.
Горна Оряховица (34,1 хил. д.) е голям жп възел. Стопанските му функции се допълват от захарния завод, фабриките за консерви, текстил, строителни материали и домакински електроуреди. В тази област е и дунавският град Свищов (33,2 хил. д.).
Габрово (63,9 хил. д.) е областен център. Разположен е по долината на р. Янтра на Шипченския проход. Той е един от нашите най-стари промишлени градове. Сега е център на машиностроене и металообработване, електроника, машини за текстил, текстил (памучен и вълнен, трикотаж), изделия от пластмаса, мебели, обувки и кожи.
Други по-големи градове в областта са: Севлиево (24,5 хил. д.), Трявна (10,5 хил. д.) и Дряново (8,6 хил. д.)

нагоре

Развитие и регионална политика

Демографското развитие трябва да бъде стабилизирано чрез мерки в социалната политика. Наложителни са технологични и технически промени в отраслите на материалното производство; осигуряване на условия за повишаване на продукцията от аграрното стопанство, за да се запази интеграцията с промишлеността и нейното развитие; оздравяване на екологично замърсените територии – Плевен, Никопол и Свищов.


Фиг. 13
Фиг. 14
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание