6. География на регионите в България
6.8. Северозападен регион
 

Северозападният регион (фиг. 15) е най-близката територия на България до Централна и Западна Европа. През него преминава най-краткият път от р. Дунав до Беломорието. Съвременното му геополитическо положение е потенциален ресурс за икономическото и културното му развитие. Северозападният регион се индустриализира значително по-късно, което се отразява върху темповете на стопанското му развитие и е причина за диспропорциите между трите сектора на стопанството му. По територия, брой на населението, икономически потенциал и произведен БВП регионът е на последно място в страната. Той има сериозни демографски и социални проблеми. В неговия обхват са включени 3 административни области – Видинска, Врачанска и Монтана.

Географско положение и граници

Северозападният регион е разположен между река Дунав на север, билото на Стара планина на запад и на юг и долината на р. Искър на изток. Съвременното му географско положение показва предимства, чието прагматично използване ще стимулира стопанското му развитие.

Природна среда и природни ресурси

Релефът е разнообразен – Дунавската равнина, Предбалкана и северните склонове на Западна Стара планина. Около 60 % от територията е равнинна и хълмиста. Равнинният релеф благоприятства изкуственото напояване, механизираната обработка на земята, изграждането на селищната и транспортната мрежа, а в съчетание с климата, повърхностнотечащите води и почвите – развитието на многоотраслово растениевъдство.
Западна Стара планина е висока и трудно проходима, което затруднява междурегионалните връзки. Буковите ù гори и пасища са предпоставки за развитието на дърводобива и животновъдството.
нагоре

Население

По-късното индустриализиране на региона, по-бавните темпове на икономическо развитие и стопанската му изолация са причина за намаляване на броя на населението. Средната гъстота е 48,9 д./km2 и е най-ниската в страната. По-гъсто населени са Дунавското крайбрежие и Дунавската равнина, а най-рядко – малките балкански общини. Ползвайте данните от таблица 5 и характеризирайте естественото движение на населението и разпределението му по населени места.
Основната част от работната сила е заета във вторичния и в третичния сектор. Значително намалява делът на заетите в аграрното стопанство, при това те имат силно влошена възрастова структура. Под средното равнище за страната е делът на заетите в обслужващата сфера. Регионът е на 1-во място по относителен дял на безработните. Миграционната подвижност на населението е значителна. В условията на икономическата криза нарастват миграциите от градовете в селата. През 2004 г. с малки изключения градовете имат отрицателен механичен прираст. В етническо отношение регионът е еднороден (91,3 % от общия брой на населението са българи, 0,5 % – турци, 7,6 % – роми, и 0,6 % – други етнически групи) ( таблица 5 ).

Таблица 5. Естествено движение на населението и разпределение
по местоживеене през 2004 г.
Показатели
Мерни единици
Северозападен регион
Средно за България
Раждаемост
7,8
9,0
Смъртност
19,4
14,2
Естествен прираст
–11,6
–5,2
Детска смъртност
17,2
11,6
Брачност
2,5
4,0
Отн. дял на градското население
59,1
70,2
Отн. дял на селското население
%
40,9
29,8

нагоре

Селищната мрежа включва 395 населени места, в т. ч. 24 града и 371 села. В равнинната част на региона тя е по-рядка, но селата са по-големи. Обезлюдяват много планински крайгранични селища ( фиг. 16).

Структура на стопанството

Съвременната специализация е индустриална и обслужваща.
Първичен сектор. Регионът притежава 13 % от обработваемата земя в страната. Териториалната организация на растениевъдството е предопределена от зоналната промяна на природните компоненти от север на юг и от развитието на крайградското стопанство на по-големите селища.
Регионът се специализира в отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед и захарно цвекло в Дунавската равнина; на зеленчуци, дини и пъпеши в крайречните низини; на лозя и овощия по Дунавското крайбрежие и в Предбалкана.
Животновъдство. Добрата осигуреност с фуражи е предпоставка за развитието на свиневъдство, птицевъдство, овцевъдство и говедовъдство. Последното е с млечно-месна насоченост.
Дърводобивът е съсредоточен в планинската част на региона, а добивът на полезни изкопаеми – в Чипровци (желязна руда), Горно и Долно Озирово (черни въглища), Бутан (природен газ),  в Чипровска и във Врачанска планина (медни и оловно-цинкови руди).
Вторичен сектор
нагоре
Специализиращи промишлени отрасли са енергетиката, промишлеността за строителни материали, химическата, каучуковата, шивашката и текстилната промишленост. Регионът произвежда 100 % от атомната електроенергия на страната, 100 % от полиамидните влакна, водните помпи, телефоните апарати, гипса, почти цялото количество от карбамида, около половината от минералните торове, 18,0 % от памучните платове.
Металургията произвежда железен концентрат при Чипровци и Мартиново.
Машиностроенето формира 19,1 % от промишлената продукция на региона. Регионът се специализира в производството на съобщителна техника (Белоградчик, Враца и Монтана), водни помпи (Видин и Брегово), на акумулатори (Монтана). Във Враца има предприятие за металорежещи инструменти и за медицинско оборудване.
Химическата промишленост произвежда синтетичен амоняк и карбамид (Враца), автомобилни гуми (Видин), полиамидни влакна (Видин), каучукови изделия (Кула), пластмаси (Берковица). Промишлеността за строителни материали разчита на местни суровини и произвежда цимент при Бели извор, вар в селищата по Искърския пролом, варовик за облицовка във Врачанско, мраморни изделия в Берковица, подова керамика в Монтана. Във Видин работи завод за костен порцелан за битови нужди.
Дървообработващите предприятия обработват местна и вносна дървесина. Предприятия има в Монтана, Берковица, Белоградчик, с. Говежда, Враца (за мебели).
Хранителната промишленост разчита на местни суровини. Развити са консервната (Бойчиновци, Видин, Бяла Слатина, Лом), месната и млекопреработвателната промишленост; производството на безалкохолни напитки (Враца, Монтана, Видин) и на вино (Видин, Ново село и Монтана).
нагоре
Текстилната, трикотажната и шивашката промишленост ангажират значителна част от женската работна ръка. Центрове на памукотекстилната промишленост са Враца, Мездра, Видин и Бяла Слатина, на коприненотекстилната – Враца, а на конопенотекстилната – Оряхово, Кула и Мездра. В областта се произвеждат известните чипровски килими. Шивашката промишленост е представена от завод за детски облекла в Бяла Слатина, за мъжки ризи във Видин, за дамска конфекция в Белоградчик.
Третичен сектор. Транспортът е добре развит. Чрез основната жп линия Мездра–Враца–Видин с отклонения от Бойчиновци за Берковица и от Брусарци за Лом се осъществяват  въгрешнорегионалният и междурегионалният стокообмен. Железопътният транспорт обслужва транзитните превози от и за пристанищата на Лом и Видин, а автомобилният превоз – на хора и стоки в региона. Дунав има голямо стопанско значение. Пристанищата на Лом, Видин и Оряхово обработват товари от и за София и Южна България. Важни обекти за стопанския туризъм са Белоградчишките скали, пещерите Магурата и Леденика, крепостите при Видин и Белоградчик, местността Околчица и др. Търговското, здравното и образователното обслужване са незадоволителни. Регионът има най-нисък относителен дял от стокооборота на дребно в страната.
нагоре

Административно-териториално устройство. Градове

В обхвата на Северозападния регион се включват Видинска, Врачанска област и област Монтана. Трите области обединяват 32 общини.
Враца (64,2 хил. д.) е най-голямото селище, стопански и културен център на региона. Градът е разположен край живописния пролом Вратцата, откъдето идва и името му. През средновековието е занаятчийско, административно и търговско средище. Днес в града се произвеждат химически изделия, машини, мебели, памучен и копринен текстил, хранителни продукти. Развива се като туристически център поради историческите и природните си забележителности. Мездра (11,6 хил. д.) е железопътно и промишлено селище с предприятия за текстил, машини и пиво. Бяла Слатина (13,6 хил. д.) е с развито аграрно стопанство, машиностроене, хранителна и шивашка промишленост. Мизия (3,7 хил. д.) е нов град с целулозно-хартиена и фуражна промишленост. Козлодуй (14,8 хил. д.) е център на атомната енергетика, историческо селище и пристанище. Оряхово (5,7 хил. д.) е пристанищен град с развита дървообработваща промишленост и завод за нестандартно оборудване.
нагоре
Монтана (47,4 хил. д.) е стар град, възникнал на важен римски път, около карстов извор. Тласък в развити ето си получава след построяването на жп линията София – Видин. Днес икономическият му облик се определя от машиностроенето, производството на текстил, трикотаж и подова керамика. В близост до него е Бойчиновци – жп възел с развито аграрно стопанство. Лом (26,2 хил. д.) е най-голямото дунавско пристанище в региона и второ след Русе в страната.В Лом се произвеждат електрокари, консерви, пиво, брашно и фуражни смески. Берковица (14,8 хил. д.) е разположена в Берковската котловина на шосето от София за Лом през прохода Петрохан. Днес в града се добиват и обработват мрамор и дървесина, произвеждат се пластмаси, облицовъчни материали и мозайка. В съседство е балнеолечебният център Вършец. Чипровци е старо селище, известно с добива и обогатяването на руди и производство на килими.
Видин(53,5 хил. д.) е един от най-старите дунавски римски градове. Съвременният му облик се определя от производството на полиамидни влакна, автомобилни гуми, водни помпи, машини за аграрното стопанство. В града има предприятия за консерви, месни и млечни продукти, вина и пиво.Той е център на свободна безмитна зона. Белоградчик (5,6 хил. д.) е разположен на важен кръстопът. В него се произвеждат телефонна и сигнална апаратура, дамска конфекция. В околността му е развито лозарството. Белоградчишките скали, пещерата Магурата, Белоградчишката крепост и изградената материална база (хотели, ресторанти, къмпинги) благоприятстват развитието на познавателния туризъм. По-малки селища във Видинска област са градовете Кула – с развита каучукова и шивашка промишленост; Димово – машиностроене, млекопреработвателна промишленост и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Проблеми и тенденции на регионалното развитие

Северозападният регион е изправен пред решаването на сложни проблеми – тежка демографска ситуация – високи отрицателни стойности на естествения и на действителния прираст, влошена възрастова структура и ниска покупателна способност на населението, недостиг на работна сила, запазване на тенденцията за трайни трудови миграции и др. Сериозен проблем за региона е екологичният – Враца, Бели извор, Видин са сред силно замърсените населени места в страната.
нагоре

Фиг. 15
Фиг. 16
Предходна подтема Въпроси и задачи
>> Учебно съдържание