Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Източник: Изобретатели - велики българи  
  Статията се среща още в:
  - ТЕХНИКА

РОДОНАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКАТА ТЕКСТИЛНА ИНДУСТРИЯ

Неин създател е Добри Желязков, наричан от сливенци Фабрикаджията. Той е роден през 1800 г. в Сливен. От малък остава сирак. Учи в местното училище. Проявява любознателност, която по-късно се изявява в създадената от него частна библиотека. Отначало се занимава със сладкарство, но съвсем скоро се насочва към производството и продажбата на ръчно тъкани аби и шаяци. Създава оригинален високопроизводителен дарак. Става член на родолюбивото дружество "Тайно братство", създадено от д-р Ив. Селимски.
През време на руско-турската война 1828 г. руската армия освобождава Сливен и се насочва към Одрин. Натискът на западните държави обаче принуждава Русия да оттегли войските си. Разочарованието на българите завършва с историческото преселение във Влашко, Бесарабия и Русия. Заедно с почти половината сливенци заминава и Добри. Заселва се в Севастопол, оженва се за сливенка и започва търговия. Внася кримска вълна в България, а изнася коприна, която продава в Трансилвания и Виена. Посещенията му в различни южноруски градове го довеждат в индустриалния град Екатеринослав, където силно го впечатлява новооткритата вълненотекстилна фабрика. Изоставя търговията и се заема да създаде свое текстилно предприятие в Сливен. Изработва образци от механични станове, чекръци, дарак, купува съоръжения за използване на водната енергия. Всичко това опакова в бали и поема от Севастопол за родния си град. По донесените образци построява нови станове, дараци, чаркове и през 1834 г. в собствената си къща създава малка фабрика и с помощта на наети работници започва да произвежда висококачествени вълнени платове. На сливенския аба-пазар неговото сукно е предпочитано. Това предизвиква завистта на абаджийския еснаф и злобата на местните турски управници.
Една зимна сутрин през 1836 г. в каруца с два вързопа червено и синьо сукно Добри тръгва за Цариград.

Текстилна фабрика в Сливен

Големците при Високата порта остават изненадани от качеството на сукното. Султан Махмуд II го приема, изказва му похвала за умението и предприемчивостта и му връчва еднометров златопечатан ферман, с който го упълномощава да построи и ръководи вълненотекстилна фабрика в Сливен:
"Славний ми справедливи съднико, държавни чиновници, сливенски войводо, бирнико и почетни граждани на Сливенска околия – да ви бъде известно, че като пристигне настоящата висока заповед, отнасяща се до сукната, които ще служат за облекло на редовната ми имперска войска, надзорът за изпълнение, тъкането и внимателното им изработване е възложено върху Добри Желязков, жител на Сливенска околия, достойнството и способността на когото са засвидетелствани нам. Той ще приведе в ред всичко от дума на дело и ще разкрие такива неща на работниците, които в действителност те не знаят. Такива лица, находящи се в империята, като него са заслужили моето царско благоволение. Преди всичко той ще бъде свободен от данък и други тегоби на държавата ми, вследствие което е издадена царската ми

Добри Желязков-Фабрикаджията

заповед. Следователно внимавайте, щото от 1251 година да не искате от него никакъв данък и други подобни, за която цел е обнародван настоящият ферман – за опрощаването завинаги на данъка му, който ферман е съобщен и предаден нему…
Гледайте да се съобразите със заповедта ми и да не правите противното.
Настоящият високославен ферман се издаде и написа днес на 28 шевал 1251 г. (4 февруари 1836 г.)."
В Цариград Добри Желязков сключва с турското правителство тригодишен договор, с който турската държава се задължава да осигури необходимите средства за строежа на фабриката и за доставка на машините, а той да набавя вълна, бои, химикали, да ръководи производството, да плаща на работниците, да продава на правителството платовете, като печалбите и загубите са за негова сметка.
През 1838 г. фабриката е построена. В началото обработва около 20 000 оки (1 ока = 1283 г) вълна. След нейното преустройство към 1842 г. производството є се удвоява, а през 1869 г. се произвеждат 100 000 топа синьо сукно и аба.
През лятото на 1872 г. Феликс Каниц посещава фабриката и споделя: "Преди всичко длъжен съм да установя, че във всички части и пространство на тая грандиозна постройка съществува образцова чистота, ред и голяма работливост" (Романски, Ст., България в образите на Феликс Каниц, с. 124).
За зла участ султанът покровител умира и турският аянин (областен управител) Мустафа бей отправя до турското правителство клеветнически донесения и то решава да унищожи сключения договор и да отнеме фабриката на Добри Желязков. Аянинът отива с няколко заптиета във фабриката, спира производството и взема ключовете от управителя. Това предизвиква стихийно възмущение и гняв у работниците, Мустафа бей е зашлевен с плесница от Добри Желязков и побягва, гонен от виковете на работниците. В знак на протест и в защита на своя уважаван управител те обявяват стачка.
Добри Желязков започва уморително дълга борба за правда с турското правосъдие. Накрая му предлагат да построи нова сукнена фабрика в Измит, Мала Азия.

Султанският ферман

Изпаднал в безизходица, приема и за две години фабриката е готова, но настъпилият хаос в империята и Кримската война осуетяват нейното откриване и той се завръща в Сливен.
Оскърбен и унижен, осиромашал и терзан от "черна неблагодарност", прекарва повече от десет години на легло, скован от коварна болест.
През 1860 г. за управител на фабриката е назначен Юсеин бей, по произход поляк. Той се отнася с уважение към нейния създател, посещава го в дома му за съвети и понякога изпраща хора, които с носилка го пренасят до фабриката. Смилил се над неговата злочеста съдба, тайно от турското правителство му отпуска по 150 гроша месечна пенсия.
Големият българин Добри Желязков-Фабрикаджията умира през 1865 г., оставяйки ярък пример на трудолюбие, предприемчивост и честност. На негово име са наименовани фабрики, учебни заведения, улици. Негов бюст краси Борисовата градина в София.
* * *
През декември 1894 г. VIII Обикновено Народно събрание приема Закон за насърчение на местната индустрия, който дава право на всеки български гражданин да прояви инициатива и да построи своя фабрика. Ако тя е снабдена с усъвършенствани средства за работа, вложеният капитал е над 25 000 лева и са ангажирани най-малко 25 работници, собственикът се ползва с редица улеснения: освобождава се за 15 години от "патентов налог", машините, доставени от чужбина, се освобождават от мито и се превозват от държавните железници с 35 % отстъпка от съществуващите тарифи. Ако суровините, които са нужни за работа на фабриката, се намират в държавни и общински земи, се предоставят на фабриката за експлоатация. Ако пък няма такива в страната и се внасят отвън, се освобождават от мито.
Един закон, който поощрява предприемчивостта на българина и спомага за индустриалното развитие на страната.

   Последна актуализация: 05.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания